2_1038/16.04.2009г.
ЗМДТ – чл.15
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: При Вас постъпват сигнали, че се използват сгради, които не са декларирани по ЗМДТ, тъй като собствениците им не разполагат с документ, че сградата е въведена в експлоатация, а същевременно в тези сгради се живее години наред.
Въпросите, които поставяте е са:
?Може ли да се декларира сграда без лицето да разполага с документ – разрешение за ползване или въвеждане в експлоатация?
?Кое обстоятелство има решаващо значение – документът за ползване или фактическото ползване на сградата, макар и без документ?
?При извършване на проверка и установяване на фактическо ползване на сградата следва ли да се начислява данък недвижими имоти на база на констатираните обстоятелства?
С оглед сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Чл.15, ал.1 ЗМДТ установява принципното положение съгласно което, за новопостроените сгради или части от сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. От разпоредбата е видно че дължимостта на данъка върху недвижимите имоти зависи от две условия:
?сградите да са завършени
?да е започнало използването им.
Двете условия са поставени алтернативно, т.е наличието на едно от двете е достатъчно за да възникне задължението за заплащане на данък. Данък ще се дължи при осъществяване на едното от посочените две законови условия, в зависимост от това кое е настъпило по-рано във времето.
Сградите се считат „завършени“ със съставянето на протокол за установяване годността за ползване на строежа обр.16 – за жилищни и смесени сгради с високо застрояване /трета категория според чл.137, ал.1 ЗУТ/, а за жилищните сгради с ниско и средноетажно застрояване /четв. категория/ /вкл. вилни сгради/- със съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 /чл. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/.
Следователно сградите, които се използват /обитават/ преди да бъде установена годността им за ползване, подлежат на облагане от месеца, следващ месеца, през който е започнало ползването им.
Имотите, които са облагаеми по смисъла на чл.10 и чл.15 ЗМДТ подлежат на деклариране по реда на чл.14 или 17 от ЗМДТ отданъчно задължените лица. Предвид обстоятелството, че данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК, то в случаите когато сградите не са декларирани от данъчно задължените лица може да бъде извършена ревизия и с оглед събраните доказателства да бъдат определени задължения за заплащането на данък върху недвижимите имоти за периодите, през които е използвана сградата.
‘