2_870/09.07.2013 г.
ЗМДТ – чл.53
– чл.58, ал.1, т.4
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице от Великобритания, с право на временно пребиваване в Република България става собственик на автомобил, регистриран за движение в страната. Лицето има решение от Великобритания, с което му е определена висока степен на намалена работоспособност ( при ниска, средна и висока). Решението е валидно към момента на подаване на декларацията за неограничен период от време.
Въпросът, които се поставяте е: Има ли лицето право на освобождаване от данъка върху превозните средства, за превозното средство което отговаря на останалите изисквания?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България (чл.52 от ЗМДТ).
На основание чл.53 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Освобождаване от заплащането на данък е предвидено с разпоредбите на чл.58 от ЗМДТ. Съгласно неговата ал.1, т.4 освобождава се от данък „лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW”. Освобождаването от данък настъпва при кумулативното наличие на всички изисквани от закона условия.
За ползването на предвидената преференция е необходимо представяне на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност на задълженото лице. Преференцията по чл.58, ал.1, т.4 ЗМДТ се прилага и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто /§4а от ПЗР на ЗМДТ, в сила от 01.07.2009 г./.
Видно от горецитираното, данъчно задължени лица са всички собственици на превозните средства, попадащи в регулаторния обхват на чл.52 от ЗМДТ, без значение от тяхната националност. По същия начин е структурирана и разпоредбата на чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ – без да въвежда каквито и да е други, допълнителни ограничителни условия спрямо собствениците на леки автомобили.
Следователно, националността на собственика на лекия автомобил е без значение по отношение задължението му за заплащане на данък върху превозните средства и съответно спрямо правото му на освобождаване по реда на чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ.
Предвид това, считаме, че ако чуждестранното физическо лице притежава удостоверителен документ, издаден от компетентен орган и доказващ степен на намалена работоспособност, респективностепен на увреждане от 50 до 100 на сто, и при изпълнение всички други изисквания на закона, то лицето следва да бъде освободено от заплащането на данък върху превозните средства.
В чл.54, ал.4 от ЗМДТ е регламентирана възможност за служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Тяхна е и преценката какви допълнителни доказателства следва да се съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на размера на данъка върху превозните средства, при спазване процесуалните правила на Данъчно – процесуалния осигурителен кодекс.
‘