ЗМДТ, чл.58, aл. 4,ЗМДТ, чл.60, aл. 5

Изх. № 04-19-604
София 16.05.2006
ДО
………………………….
По проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси изразяваме следното становище:
По § 2 от проекта
По силата на действащия към момента чл. 58, ал. 4 ЗМДТ от данък се освобождават спрените от движение превозни средства, като освобождаването настъпва от началото на годината, следваща годината на връщането на талона.
Предлаганата нова редакция на чл. 58, ал. 4 поставя няколко въпроса:
Първо – отпада освобождаването от данък на всички спрени от движение ПС, включително тези, които са спрени от движение поради техническа неизправност по смисъла на чл. 171, т. 2 ЗДвП , т.е. принудително, и които след отстраняване на техническата неизправност се пускат отново в движение.
Второ- в чл. 60, ал. 5 ЗМДТ вече е уредено освобождаването от данък на унищожени ПС. „Унищожени превозни средства” според § 2, т. 18от ДР на ЗМДТса „превозните средства, които саприети за разкомплектоване и съхраняване на определени за това места, и превозните средства, неподлежащи на възстановяване”, т.е. „унищожени превозни средства” по смисъла на ЗМДТ включва превозните средства,предадени за разкомплектоване. Освобождаването настъпва от месеца, следващ месеца, през който ПС е предадено за разкомплектоване, след представяне на документ за това. Очевидно новата ал. 4 на чл. 58 би влязла в противоречие със съществуващата ал. 5 на чл. 60, тъй като текстовете се разминават по отношение на условия и начален момент на недължимост на данъка.
Трето – предлаганата нова ал. 4 на чл. 58 не съответства на чл. 52, т. 1 ЗМДТ, по силата на който с данък се облагат регистрираните за движение ПС, т.е. за нерегистрираните, вкл. дерегистрираните не се дължи данък. Дерегистрация на ПСс извършва в няколко случая – при писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател за ПС, неподлежащо на възстановяване или разкомплектовано от застрахователя,при изнасяне на ПС извън страната, при кражба и при предаване за разкомплектоване или съхраняване на определени места или частен имот/ – чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.Очевидно е, че от данък не могат да сеосвобождават единствено дерегистрираните поради предаване за разкомплектоване превозни средства. При дерегистрирани поради изнасяне от страната и порадикражба превозни средства както и в хипотезите по чл. 18, ал. 1, т. 2 от наредбата, също не би следвало да се дължи данък.
Предлагаме в чл. 60, ал. 5 и § 1, т. 18 от ДР на закона да бъдат заличени„унищожените” ПС. В чл. 58, ал. 4 да се предвиди нова разпоредба, според коятоданък не се дължи за превозните средства с прекратена мплектоване, изнесени са от страната или е изплатена тотална щета от лицензиран зарегистрация, само в случаите, в които е представен документ, че са предадени за разкостраховател за ПС, неподлежащи на възстановяване.В случаите, в които ПС е дерегистрирано поради предаване за съхранение на определено за това място или частен имот, облагането не се прекратява.
Другата възможност е да се направят промени в раздел ІІІ на цитираната Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и пр., като отпадне възможността за прекратяване на регистрацията на ПС, които са предадени за съхраняване на определени места или частен имот. Когато тези ПС не са дерегистрирани, за тях се дължи данък, дори и да са спрени от движение, при отмяна на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.
По § 4 от проекта
Текстът в настоящата му редакция се прилага при освобождаване от данък напревозните средства, придобити в техническа неизправност, при наличие на която ПС задължително се спира от движение – чл. 171, т. 2 ЗДвП. Ако идеята е да не се освобождават от данък спрените поради техническа неизправност ПС, по-добре е да се отмени цялата ал. 8. В предлаганата редакция разпоредбата няма особен смисъл, тъй като ако се отмени, при придобиване на ПС в техническа неизправност данъкът за годината придобиване или регистрация ще се дължи от месеца на придобиването или на регистрацията му за движение и ще се заплаща в двумесечен срок – т.е. по реда и в сроковете на ал. 2 на чл. 60.
ЗАМ.
/С. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар