Изх. №М-24-33-66
Дата:08.05.2012 год.
ЗМДТ, чл. 61з, ал. 1;
Приложение № 1 от Закона за занаятите, чл. 3, ал. 2, т. 1;
Наредба № Н-18/2006 год., чл. 4;
Закон за регистър Булстат;
Закон за Търговския регистър.
За целите на данъчното облагане и съответно задълженията, които произтичат за лицата във връзка с регистриране и отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги, съгласно изискванията на Наредбата и в частност предоставянето на автомонтьорски услуги, считам, че същите следва да бъдат отчитани чрез фискално устройство, като мотивите за това се състоят в следното:
В чл. 4 от Наредбата е извършено изброяване на дейностите, за които няма задължение извършените продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство. Съгласно т. 7 на чл. 4, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, коетоупражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон.
След последните изменения на Закона за занаятите, обнародвани в «Държавен вестник», брой 28 от 05.04.2011 г., автомонтьорската и други дейности са извън обхвата на списъка на занаятите, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2,
т. 1 от същия закон. Независимо от това, считам, че, от една страна, с изменението на Закона за занаятите по никакъв начин не се променя характерът на автомонтьорската дейност, а, от друга страна, по силата на горецитираната т. 7 на чл. 4 от Наредбата, автомонтьорските и автосервизните услуги винаги е следвало да бъдат регистрирани и отчитани чрез фискално устройство.
Освен това предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредбата липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяване от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия – пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговски закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство. Следователно при изключението в т. 7 на чл. 4 от Наредбата кръгът на лицата, които имат право да се възползват от него, е стеснен, с оглед изрично предвидените условия. Що се отнася до автомонтьорските услуги, както вече бе указано, за тях винаги е съществувало задължение същите да бъдат регистрирани и отчитани чрез фискално устройство, независимо от статута на данъчно задълженото лице и/или от други обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на дейността.
Считам също така, че изключването на автомонтьорската дейност от обхвата на списъка на занаятите, вследствие промяната през 2011 г. на Закона за занаятите, състояща се в преразглеждане на дейностите, фигуриращи в този списък, не може да бъде основание за класифицирането й като «свободна професия». Абстрахирайки се от обстоятелството, че се извършва по независим начин, автомонтьорската дейност по своето естество е материална дейност, което я прави несъвместима с естеството на дейностите на лицата, които, съгласно нормативната уредба, са „лица, упражняващи свободна професия” (виж легалната дефиниция в Наредбата, респективно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица).
Вписването в Регистър БУЛСТАТ е задължение за изброените в чл. 3, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) лица, което се извършва на формално основание чрез представяне на документите, специфични за конкретната категория лица. С оглед на това, считам, че извършените от лицето действия по вписване в този регистър, като лице, упражняващо свободна професия, на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ, в която точка са включени и лицата, осъществяващи занаятчийска дейност, чрез представяне на изискуемите документи, не променя данъчното третиране на осъществяваната от лицето дейност.
Предвид обхвата на лицата, които са задължени да се впишат в Регистър БУЛСТАТ при тази правна форма на лицето – самоосигуряващо се физическо лице, след извършеното през 2011 г. изменение в Закона за занаятите в конкретния случай за лицето не съществува друга алтернатива на вписване в регистър БУЛСТАТ, освен регистрацията му като лице, осъществяващо свободна професия, той като само на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ, в качеството на самоосигуряващо се местно физическо лице, може да притежава код по БУЛСТАТ.
По принцип вписването на лицата в Търговския регистър или в Регистър БУЛСТАТ, на основания съответно Закона за Търговския регистър (ЗТР) и ЗРБ има значение за приходната администрация, с оглед автоматичното подаване на данни за лицата към информационната система на НАП (чл. 3, ал. 3 от ЗТР и чл. 32, ал. 1 от ЗРБ). Задълженията на лицата, като субекти на данъчното и осигурителнотозаконодателство, не са обвързани с вписването им в съответните регистри, а произтичат от действащото данъчно и осигурително законодателство.
Доколкото в конкретния случай предметът, съответно обемът на дейността на лицето изискват неговите дела да се водят по търговски начин, то за целите на данъчното облагане има качеството на търговец, независимо от обстоятелството, че не е регистрирано по Търговския закон. Ето защо, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата, за лицето, предоставящи автомонтьорски услуги, е налице задължение за ползване на фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
Съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
– оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
– лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100,
ал. 2 от същия закон.
В т. 17 от приложение № 4 са посочени авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства подлежат на облагане с патентен данък, като данъкът за тези дейности се определя според местонахождението на обекта. В случай, че лицето отговаря на условията на чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, то за доходите си от автомонтьорската дейност подлежи на облагане с патентен данък.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘