2_1661/03.05.2007г.
ЗМДТ – чл.11, чл.62
В запитванията Ви е отразена следната фактология: Вие притежавате в съсобственост с децата Ви недвижими имоти, придобити по наследство от съпруга Ви. Въпросът, който поставяте в запитването Ви касае заплащането на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за наследствените Ви имоти.
На база действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията.
Не се облагат с данък:
?поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
?поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
?земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи;
?недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
По смисъла на чл.11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, данъчнозадължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно, задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти имат всички собственици на облагаеми имоти независимо от начина на придобиване на собствеността на имотите – покупка, дарение, наследяване и др.
В чл.24 ал.1 на ЗМДТ са указани случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти, а именно:
?за имотите – публична общинска собственост;
?за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване за на друго лице и това лице не е освободено от данък;
?за читалищата;
?за сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
?за сградите на Българския червен кръст;
?за сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
?за молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
?за парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
?за сградите – паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
?за музеите, галериите, библиотеките;
?за имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
?за стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
?за временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
?за сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение;
?за недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години;
?за сградите, получили сертификат категория А и сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите.
Член 62 от ЗМДТ определя, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се заплаща от собствениците на имота, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл.62.
Съгласно чл.71 от ЗМДТ не се събира такса за:
?сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
?поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
?обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Алинея 1 на чл.4 от ЗМДТ изрично указва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В свързаните с това производства по ДОПК служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Общините събират местни такси, в това число и таксата за битови отпадъци като Общинският съвет приема наредба за определянетой /чл.9 от ЗМДТ/. На основание чл.9б от ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс като актът за установяване на вземането може да се обжалва отново по същия ред.
Следва да имате в предвид, че установяването, обезпечаването, обжалването и събирането на данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци не е от компетентността на Националната агенция за приходите. По този въпрос следва да се обърнете към компетентната община. Това е общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.
‘