2_1502/23.06.2009 г.
ЗЗО –чл.33, ал.1, т.3
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: в ******** ЕАД работят по трудови договори граждани на Република Турция. Тези лица имат разрешение само за дългосрочно пребиваване в Р България с разрешен срок до една година. Към настоящия момент дружеството прави задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО за тези лица.
Въпросите, които отправяте са: следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски за тези лица, с разрешено дългосрочно пребиваване в страната и ако да могат ли те да се възползват от правата дадени в чл.35 от ЗЗО?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване /изм. – ДВ, бр.18 от 28.02.2006г., в сила от 1.01.2007г./ задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
Чужденците могат да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Дългосрочното пребиваване може да бъде продължително – с разрешен срок до една година, или постоянно – за разрешен неопределен срок /чл.23 от Закона за чужденците в Република България /.
Тъй като наетите от Вас по трудови договори граждани на Република Турция имат разрешение само за дългосрочно пребиваване в Р България, т.е. не са със статус на постоянно пребиваващи, те не попадат в кръга на осигурените лица по реда на чл.33 от ЗЗО. Поради това те не могат да се възползват от разпоредбата на чл.35 от ЗЗО. Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна /чл.39, ал.4 от ЗЗО/.
Внасяните до този момент здравноосигурителни вноски за тези лица се явяват недължимо внесени и подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл.128 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
‘