5_53-02-176/14.06.2011г.
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.34, ал.1, т.2;
Фактическа обстановка: Осигурител е внасял вноски за здравно осигуряване на чужди граждани с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България.
Въпрос: Основателно ли са внасяни вноските?
Кръгът на осигурените лиза по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ е регламентиран в чл.33 от ЗЗО.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 / в сила до 31.01.2011г./ от цитираната разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Видно от разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗЗО, на задължително здравно осигуряване до 31.01.2011г. подлежат единствено чуждите граждани, на които е издадено разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
С промяната на чл.33 , ал.1, т.3 от ЗЗО, в сила от 01.02.2011г., задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл.23, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Съгласноновата разпоредба на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО /в сила от 01.02.2011г./, задължението за осигуряване за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че работещите при Вас чужди граждани са с разрешение за продължително пребиваване на територията на страната и не попадат в хипотезата на чл.33, ал.1, т3 от ЗЗО.
Възстановяването на недължимо внесените здравноосигурителни вноски следва да се извърши по реда на чл.129 от ДОПК.
По отношение на недължимо внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя може да се извърши прихващане или възстановяване по инициатива на орган по приходите. Няма пречка в качеството си наработодател да подадете молба за възстановяване на недължимо внесените здравноосигурителни вноски в компетентната ТД на НАП.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Тъй като за цитираните в запитването лица не се дължат здравноосигурителни вноски, ще се наложи да коригирате декларация образец 1.
Относно лицата, на които предстои придобиване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на страната се прилага разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочнопребиваване. За лицата не се прилагат разпоредбите на чл.109 от ЗЗО, т.е. не са необходими 36 месеца в осигуряване.’