ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,ЗЗО, чл.34, aл. 1, т. 2,КСО, чл.4, aл. 1, т. 1,КСО, чл.157, aл. 6,ДОПК, чл.129

5_94-00-128/28.06.2011г.
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.34, ал.1, т.2;
ЗЧРБ, чл.23, ал.1;
КСО, чл.4, ал.1, т. 1, чл.157, ал.6;
ДОПК, чл. 129;
Фактическа обстановка: Руски гражданин с разрешение за продължително пребиваване работи по трудово правоотношение. Удържаниса вноски за здравно и социално осигуряване.
Въпрос: Основателно ли са удържани ЗОВ и как следва да се възстановят?
Кръгът на осигурените лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ е регламентиран в чл.33 от ЗЗО.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 / в сила до 31.01.2011г./ от цитираната разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Видно от разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗЗО, на задължително здравно осигуряване до 31.01.2011г. подлежат единствено чуждите граждани, на които е издадено разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
С промяната на чл.33 , ал.1, т.3 от ЗЗО, в сила от 01.02.2011г., задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл.23, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Съгласноновата разпоредба на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО /в сила от 01.02.2011г./, задължението за осигуряване за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че съпругата Ви е с разрешение за продължително пребиваване на територията на страната и не попада в хипотезата на чл.33, ал.1, т3 от ЗЗО, съответно не дължи здравноосигурителни вноски.
Възстановяването на недължимо внесените здравноосигурителни вноски за сметка на лицето следва да се извърши по реда на чл.129 от ДОПК, по искане на лицето.
По отношение на недължимо внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя може да се извърши прихващане или възстановяване по инициатива на орган по приходите или по искане на работодателя.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Относно задължението за внасяне на осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Видно от цитираните разпоредби, на осигуряване по реда на КСО подлежат всички лица, които извършват трудова дейност, независимо от гражданството и разрешението за пребиваване.
На основание чл.157, ал.6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че вноските за ДОО и ДЗПО са дължими и не подлежат на възстановяване.

Оценете статията

Вашият коментар