5_117/15.02.2008
ЗЗО, чл. 33,чл. 34, чл. 40а
Фактическа обстановка: Лицето Х работи като медицинска сестра първоначално в Либия, а след това – в Англия. В Либия същото не е осигурявано здравно.
Поставени въпроси: Може ли да се внесат осигурителни и здравни вноски за периодите през които лицето е работило в чужбина.
В Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина е предвидена възможност за социално осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или чрез български посредник.
Съгласно чл. 12 от Наредбата, българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство за всички осигурени социални рискове.
Осигурителните вноски се внасят в бюджета на Държавното обществено осигуряване от изпращащата организация до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.
Съгласно чл. 16 от наредбата лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. На осигурените лица, за които са внесени осигурителните вноски, се издава осигурителна книжка чрез осигурителя.
Както е видно от гореизложеното към настоящия момент не е предвидена възможност лицата, работещи без посредничеството на българско предприятие, в страни, с които нямаме международен договор, да се осигуряват социално по българското законодателство.
Съгласно чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, всички български граждани, които не са граждани и на друга държава са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
На основание чл.34, ал.1 от ЗЗО, задължението за осигуряване възниква от влизането на закона в сила.
Съгласно §19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване /ПЗР на ЗЗО/, в сила до 31.12.2006г., българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 01.01.2000-31.12.2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ.
Срокът за подаване на молби-декларации за освобождаванеот задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание §19 от ПЗР на ЗЗО беше до 31.12.2006г. В случай, че дъщеря Ви не е подала молба-декларация или същата не е била уважена, здравноосигурителните вноски за периода до 31.12.2004г. са дължими.
С влизането в сила на чл.40а от ЗЗО от 21.12.2004г., българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл.40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджетана държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
До възстановяването на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им встраната медицинска помощ.
Следва да се има предвид и разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО /ДВ бр. 111 от 2004г., в сила от 21.12.2004г./, съгласно която българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт.
Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21.12.2004г./, трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО.
Правата на лицата се възстановяват тогава, когато отговарят на условията на чл.109, ал.1 от ЗЗО. Съгласноцитираната разпоредба, осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Разпоредбатане се прилага за лицата по чл. 40а.
Цитираната разпоредба се прилага само в случаите на продължително завръщане в страната и при желание от страна на лицето да възстанови здравноосигурителните си права по този ред.
Корекция на здравноосигурителния статус се извършва само след представяне на необходимите документи в ТД на НАП по постоянен адрес.
Тъй като от писмото Ви не става ясно от коя дата дъщеря Ви работи в Англия, следва да имате предвид, че от 01.01.2007г.за българските граждани се прилагат правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета /ЕО/ №574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 1971г.
Съгласно техните разпоредби, гражданите на страни-членки на ЕС са задължително осигурени в държавата по месторабота.
‘