5_33-00-5/08.09.2009г.
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.34, ал.1, чл.33, ал.1, т.6, чл.40, ал.1, т.7;
Наредба № Н-8, чл.3, ал.3, т.2;
КСО, чл.10;
Фактическа обстановка: В религиозно изповедание има доброволци, които са чужди граждани-на държави членки и трети страни.
Въпроси: 1. Следва ли да се внасят здравноосигурителни вноски за чужденците с разрешение за продължително пребиваване на територията на България?
2. Дължат ли се осигурителни вноски за ДОО?
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ е определен в член 33 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл.33, ал.1,т.3 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна касаса чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване, на основание чл.34, ал.1 от ЗЗО.
Във връзка с гореизложеното, гражданите на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България не попадат в обхвата на чл.33 от ЗЗО и не следва да се осигуряват.
Относно гражданите на държави членки на ЕС, следва да имате предвид, че от 01.01.2007 година, във връзка с присъединяването на Република България към ЕС, страната ни прилага правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета /ЕО/ №574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета /ЕО/ №1408 от 1971г.
Чрез измененията и допълненията в ЗЗО се обезпечава именно прилагането на онази част от правилата за координация на системите за социална сигурност, която се отнася до осигурителните рискове, обхванати от системата на задължителното здравно осигуряване.
На основание чл.33, ал.1, т.6 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т.1-5, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация за системите за социална сигурност.
Следователно, в кръга на осигурените по смисъла на ЗЗО попадат всички граждани на ЕС, за които е приложимо българското законодателство, независимо отвида на разрешението за пребиваване /постоянно или продължително/.
Приложимото законодателство се определя поотделно за всяко лице гражданин на държава членка на ЕС в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.7 от ЗЗО, служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършена дейност се осигуряват от централното ръководство на съответното вероизповедание върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Декларация образец 3 за служителите, които не са в трудови правоотношения се подава с код 54.
Важно е да сеима предвид, че във връзка с дължимите вноски за здравно осигуряване възниква задължение за подаване на декларация образец 6, на основание чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Срокът за внасяне на здравноосигурителните вноски е 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Относно задължението за социално осигуряване на доброволци- български и чужди граждани /на страни членки и на трети страни/, следва да се има предвид разпоредбата на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно същата, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4и продължава до прекратяването й.
Видно от гореизложеното, на държавно обществено осигуряване подлежат единствено лицата, които попадат в обхвата на чл.4 от КСО, независимо от обстоятелството дали са български граждани, граждани на трети държави или граждани на държави членки, за които е приложимо българското законодателство, както и от вида на разрешението за пребиваване. ‘
Вх.№ 5_33005 от 08.09.2009 Отг. ОУИ София | 33-00-5_09_OZ_5_09