5_53-01-14/20.10.2011г.
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.1, б. „б”;
Наредба №5/29.12.2002г., чл.3, ал.1, т.2,;
Фактическа обстановка: Лице безпричинно не се явява на работа.
Въпрос: Чие езадължението за внасяне на здравноосигурителни вноски икак се подава декларации образци 1 и 6?
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. „б” от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, вноската за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на детепо реда на чл.165, ал.1 и чл.167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася. Същата следва да бъде отразена и декларация образец 6.
Ведно от цитираната разпоредба, за чия сметка е вноската за периода на отсъствието, зависи от това как ще се оформят документално отношенията между страните по трудовото правоотношение.
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание, а именно в случаите по чл. 160, ал. 1, 170, ал. 2 и чл. 171 от Кодекса на труда.
В случай, че трудовото правоотношение не бъде прекратено, а времето на отсъствието на Вашия работник бъде оформено като неплатен отпуск по негова молба по реда на чл. 160 от Кодекса на труда, здравната вноска времето на неплатения отпуск ще бъде изцяло за негова сметка.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда неплатен отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. От цитираната разпоредба е видно, че единствената форма, под която може да се ползва и съответно разрешава неплатен отпуск на законно основание, е искането на работника или служителя, което в практиката се осъществява чрез подаване на молба. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б“ ЗЗО се определя за чия сметка е здравноосигурителната вноска в случай, че лицето е в неплатен отпуск и не подлежи на осигуряване на друго основание в зависимост от това каква е причината, поради която е разрешен неплатеният отпуск. Когато причината за искането на работника или служителя да ползва неплатен отпуск е свързана с обстоятелства, касаещи организацията на работния процес от страна на работодателя, то това следва да се посочи в молбата на лицето, а в последствие и в заповедта на работодателя.
Здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато са налице безспорни доказателства, че неплатеният отпуск е разрешен поради производствена необходимост или престой.
Предвид гореизложеното за “безспорни доказателства“, че причината за поискването и съответно разрешаването на неплатения отпуск, поради производствена необходимост и престой, се приемат молбата на лицето и заповедта на работодателя, в които е вписано това обстоятелство.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски.
Ако работникът не предостави на работодателя дължимата сума за здравноосигурителни вноски, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Относно попълването на декларация образец 1 при неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж” се посочват дните на отсъствие.
В т. 27 „Доход, върху койтосе дължат вноски за здравно осигуряване” се попълва доходът, върху който са внесени здравноосигурителните вноски за периода на неплатен отпуск.
В т. 28 се попълва процент здравноосигурителна вноска.
Ако сте оформили отсъствието като неплатен отпуск, в декларация образец 6 следва да отразите дължимите здравноосигурителни вноски.
В случай, че не оформите отсъствието като неплатен отпуск, а уволните дисциплинарно работника, в декларация образец 1 следва да отразите прекъсване в осигуряването от датата на уволнението.
Съгласно Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда, и по-конкретно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, при прекратяване на трудовия договор в 7 дневен срок работодателят следва да подаде уведомление в компетентната ТД на НАП.
Относно въпросите, свързани с разпоредби на Кодекса на труда следва да направите запитване до ИА «Главно инспекция по труда».’
Вх.№ 530114 от 20.10.2011 Отг. ОУИ София | 53-01-14_11_OZ_5_09