5_53-00-480/25.08.2011 г.
чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б“ от ЗЗО
чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО
Фактическа обстановка
В акционерно дружество има назначени по трудов договор пенсионери, които излизат по свое желание в неплатен отпуск с продължителност повече от един месец.
Въпросът е следва ли да се внасят здравноосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск за тези лица, след като те са осигурени на друго основание като пенсионери от държавното обществено осигуряване.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б“ от ЗЗО, съгласно който за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО); вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда(КТ) или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
Пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд сеосигуряват за сметка на републиканския бюджет върху осигурителен доход – размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО).
От изложеното следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО – по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.
В разглеждания казус осигуряването на служителите като пенсионери е достатъчно основание за отпадане на задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск.
Обръщам Ви внимание, че съгласно чл.85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с НАП сте задължен да индивидуализирате себе си, като посочвате данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно дружество или търговец и БУЛСТАТ/ЕИК, определен от Агенцията по вписванията).
‘