ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 4,ЗЗО, чл.33,ЗЗО, чл.40, aл. 5

Изх. № 94-Т-183
Дата:14.11.2013 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/ писмо с вх. № …..:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Лице с българско гражданство получава пенсия по българското законодателство. От 01.01.2011 г. на основание Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, лицето започва да получава руска пенсия.
Въпросът, който се поставя в писмото касае здравноосигурителния статус на лицето за периода след получаване на пенсия от Русия.
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО. Видно от приложеното къмзапитването копие на лична карта Вие притежавате българско гражданство. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се дължат върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, като вноските са за сметка на републиканския бюджет.
На основание изложеното, за периода след прекратяване изплащането на българската пенсия, Вие не попадате в кръга на осигурените лица по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. – ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 г.).
Съгласно чл. 3 Договора регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
По отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от изложеното, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на задължителното здравно осигуряване, поради което за Вас следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на българските граждани, съгласно ЗЗО.
Следва да имате предвид, че лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40,ал. 5 от ЗЗО. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В случай, че за периода след прекратяване изплащането на българската пенсия не подлежите на осигуряване на друго основание, то Вие дължите здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/ ‘

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

определяне на данъчната основа по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите

Изх. № 20-00-113Дата:12.06.2015 год.ДОПК, чл. 122;ЗДДС, чл. 70 – 72;ЗДДС, чл. 114;ЗДДС, чл. 115;ДР на ЗКПО, § 1, т. 5, буква „а“.Относно: определяне на данъчната

подавене на уведомления по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за работещи по трудови правоотношения в училища от

2_2296/ 15.09.2008 г.КСО-чл.5,ал.4; чл.7, ал.8Наредба № 5 ОТНОСНО: подавене на уведомления по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, внасяне на осигурителни вноски и подаване на

bilgi