КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7, ал. 2 и ал. 3, т. 3, чл. 6, ал. 3, ал. 8 и ал. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Осигуряване на собственици и съдружници в търговски дружества
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „ОУИ” ……….., Ви уведомяваме за следното:
Задавате следните въпроси:
1.Какви осигурителни вноски следва да внася собственикът на ЕООД, който полага личен труд в ЕООД?
2.Може ли собственикът на ЕООД да сключва трудов договор сам със себе си и на каква длъжност може да бъде назначен?
3.Съдружник, който се осигурява по трудов договор в собственото си дружество, задължен ли е да се осигурява и като самоосигуряващо се лице? Ако е съдружник и в други дружества, следва ли и в тях да се осигурява като самоосигуряващо се лице?
4.Какви са характеристиките на положения личен труд в качеството на съдружник? Счита ли се, че всеки труд, положен в собственото дружество е личен и се приравнява на трудово правоотношение? Има ли изключение за определен труд, положен от съдружник, който може да се приеме като упражняване на свободна професия?
5.Ако самоосигуряващо се лице е съдружник в няколко дружества и същевременно е управител на тези дружества и участва с личен труд в дейността им, как трябва да се осигурява? Възможно ли е да се осигурява само като управител по трудов договор във всяко едно дружество, без да е необходимо да се осигурява само като самоосигуряващо се лице? Може ли да се осигурява само в едно от дружествата като самоосигуряващо се лице, без да е необходимо в другите дружества да се осигурява като управител?
6.Как се определя размерът на сумата за личен труд – със заповед на управителя, със сключен трудов договор или със решение на общото събрание на съдружниците?
7.Ако самоосигуряващо се лице избере да се осигурява върху избран от него по-висок доход от минималния, но не получава доходи от дружествата, в които е съдружник, избраният доход ще му се признае ли за осигурителен доход?
Предвид изложеното, отговаряме следното на поставените въпроси:
Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от ДОПК, сред които е правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения”, както и правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход (чл. 17, ал. 1, т. 5, букви „б” и „в”).
В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите са определени функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, съответстващи на тези права: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
От цитираните разпоредби следва, че в правомощията на агенцията е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица, но не и такива на други лица, нито за принципно тълкуване на законодателството.
От Вашето запитване е видно, че въпросите, които задавате не съдържат конкретна фактическа обстановка и не са свързани с Вашите права и задължения в качеството Ви на задължено лице, а имат характер на правна консултация. Освен това, част от въпросите Ви са извън компетентността на Националната агенция за приходите ( №2, 4 и 6 ). Поради което, на останалите въпроси ( № 1, 3, 5 и 7 ) относно осигуряването на собственици и съдружници в търговски дружества, извършващи трудова дейност на различни основания, отговаряме само общо и принципно.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.).
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от същата наредба). Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
На основание чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За 2010 г. месечният осигурителен доход за тези лица не може да бъде по-малък от 420 лв. и по-голям от 2000 лв. (чл. 8 от ЗБДОО за 2010г.).
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Когато самоосигуряващото се лице е внасяло осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход, чийто размер е по-голям от минималния, а средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на ГДД, е под минималния осигурителен доход, както и в случаите когато лицето няма облагаеми доходи за съответната година, окончателният размер на осигурителния доход ще бъде равен на минималния. Неоснователно внесените осигурителни вноски за фонд „Пенсии” на ДОО и за ДЗПО върху осигурителния доход, който превишава минималния осигурителен доход, могат да бъдат възстановени или прихванати за изискуеми вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2 (чл. 2, ал. 3 от упоменатата наредба).
Няма пречка съдружниците в търговско дружество да изпълняват определени длъжности по трудови правоотношения в дружеството като осигуряването в тези случаи се извършва по реда, определен за работниците и служителите: на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 2 от КСО. Осигурителният доход на съответното лице за календарния месец ще се формира като сбор от осигурителния доход по трудовия договор и избрания осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, но общо не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 4, ал. 2 от наредбата). При ограничаване на доходите до максималния месечен размер на осигурителния доход е необходимо да се спазва определената в чл. 6, ал. 10 от КСО последователност при внасяне на осигурителните вноски. Съгласно цитираната разпоредба за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
Съдружниците, които работят само по трудови правоотношения в дружеството и не полагат личен труд в това им качество, подлежат на задължително осигуряване само на това основание – по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 или на чл. 4, ал. 2 от КСО според условията на трудовия договор.
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД и ООД) следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Когато собственикът или съдружникът няма сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.