fbpx

Търсене...

трудовото законодателство.

Законова рамка
ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1, буква б

5_23-22-131/16.02.2009г.
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.1, б. „б”;
Фактическа обстановка: поради намаляване обема на работата служители от фирма „Х” подават молби за неплатен отпуск. След изтичане срока на отпуска същите не се явяват на работа.
Въпрос: Работодателят дължи ли здравноосигурителни вноски след изтичане срока на отпуската.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. „б” от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/,за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
В случай, че трудовото правоотношение не бъде прекратено, а времето на отсъствието на Вашиите служители бъде оформено като неплатен отпуск по тяхна молба по реда на чл. 160 от Кодекса на труда, здравната вноска времето на неплатения отпуск ще бъде изцяло засметка на лицата.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда неплатен отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. От цитираната разпоредба е видно, че единствената форма, под която може да се ползва и съответно разрешава неплатен отпуск на законно основание, е искането на работника или служителя, което в практиката се осъществява чрез подаване на молба. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б“ ЗЗО се определя за чия сметка е здравноосигурителната вноска в случай, че лицето е в неплатен отпуск и не подлежи на осигуряване на друго основание в зависимост от това каква е причината, поради която е разрешен неплатеният отпуск. Когато причината за искането на работника или служителя да ползва неплатен отпуск е свързана с обстоятелства, касаещи организацията на работния процес от страна на работодателя, то това следва да се посочи в молбата на лицето, а в последствие и в заповедта на работодателя.
Здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато са налице безспорни доказателства, че неплатеният отпуск е разрешен поради производствена необходимост или престой.
Предвид гореизложеното за “безспорни доказателства“, че причината за поискването и съответно разрешаването на неплатения отпуск, поради производствена необходимост и престой, се приемат молбата на лицето и заповедта на работодателя, в които е вписано това обстоятелство.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
В конкретния случай, доколкото е ясно от изложената в писмото Ви фактическа обстановка, служителите не се подали молби за ползване на неплатен отпуск и няма основание, на което работодателят да начислява и внася здравноосигурителни вноски.
Следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да дава становища относно трудовото законодателство.
За отговор на въпросите, касаещи прилагане наразпоредби от Кодекса на трудаследва да се обърнете към ИА „ Главна инспекция по труда”.

Вх.№ 5_2322131 от 16.02.2009 Отг. ОУИ София  |  23-22-131_09_OZ_5_09