3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 01.02. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 3761 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба вх. № 10012 от 10.07.2017г. на Б. С. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-Б., против въззивно решение № ІІ-18 от 02.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 276/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, ГК, втори въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 2089 от 22.12.2016 г., постановено по гр.д. № 7101/2014 г. на Бургаския районен съд, е осъдено Военно формирование 32890-Б., с адрес [населено място], м. „А.”, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, да заплати на Б. С. Д. сума в размер от 1 850, 98 лева, представляваща възнаграждение за положени от него 368 часа извънреден труд, през периода 30.03.2011г. до 30.07.2014г., вследствие на полагащите му се, но неползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и др. в поделение 22480-Б. и поделение 34590-Б., както и сумата от 34, 55 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата от 1 850, 98 лева, за периода от 31.07.2014г. до 05.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2014г. до окончателното й изплащане, като в останалите им части над уважените до предявените размери и периоди, предявените искове за отхвърлени. Касационното обжалване е срещу въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове.
След като прецени данните по делото, касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да спре производството по делото на основание чл. 292 ГПК, по следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б. С. Д. против Военно формирование 32890 – Б., с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 22 681, 60 лева, представляваща стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положен от негова страна извънреден труд – фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.), за периода от 01.04.2001г. до 30.07.2014г., в размер общо на 640 дни или 5 120 часа, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от негова страна дежурство по график и др. в ответните поделения на В. към МО на РБ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2014г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 1 000 лева за всяко закъснение по месеци от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба – с начален момент – 01.06.2001г. С въззивното решение исковете са уважени в посочените по-горе размери, а за разликата до пълните претендирани размери и периоди, тези искове са отхвърлени като погасени по давност.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора правни въпроси са свързани с това – в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Позовава се на задължителна съдебна практика, която представя. Тези въпроси се явяват обуславящи изхода на делото и са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с констатирана противоречива практика по тях на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика по тези въпроси.
Предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС по посочените правни въпроси, настоящото производство следва да бъде спряно във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, до постановяване на решение по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 3761/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, до постановяване на решение по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: