1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София, 31.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1957 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответницата Й. Й. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. против определение № 259 от 15.05.2018г. по в. ч. гр. дело № 209/2018г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 857 от 11.09.2017г. по гр. дело № 671/2014г. на Окръжен съд Добрич и Й. Й. Н. е осъдена да заплати на „Енерго – Про продажби“ АД, [населено място] сумата 240 лв. – разноски за производството по частната жалба. С потвърденото определение е оставена без разглеждане молба по чл. 250, ал. 1 ГПК с вх. № 4822/24.07.2017г. на ответницата Й. Й. Н. чрез пълномощника й адв. М. М. за допълване на решение № 155 от 12.06.2017г.
Частната жалбоподателка прави оплакване за недопустимост на въззивното определение поради недопустимост на първоинстанционното определение, евентуално за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е прозинесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно:
„1. При подаване на молба, с която се уточнява, че се претендира солидарното осъждане на всички ответници, посочени в петитума на иска за вреди, с изключение на един от тях /„предпоследния ответник“/, необходимо ли е съдът да постанови изричен диспозитив за прекратяване на производството по осъдителния иск срещу този ответник? Какво произнасяне дължи съдът в този случай?
2. При направено уточнение на исковете за солидарно осъждане на всички посочени в петитума на осъдителния иск ответници в смисъл, че се претендира солидарно осъждане на всички ответници без един /„предпоследния ответник“/, първоинстационният съд дължи ли прекратителен диспозитив по иска за солидарното осъждане на предпоследния ответник? При липсата на такъв прекратителен диспозитив първоинстанционният съд дължи ли произнасяне по същество на осъдителния иск срещу предпоследния ответник?
3. Първоинстанционният съд дължи ли произнасяне по същество на иска за вреди срещу настоящия частен жалбоподател, при условие, че в петитума на ИМ има искане за неговото осъждане /солидарно с всички останали ответници/, с последващи молби исковете за вреди са уточнявани в смисъл, че се претенидира солидарно осъждане на всички други ответници без настоящия частен жалбоподател, и при положение, че не е постановено определение за прекратяване на иска за вреди срещу този ответник?
4. Първоинстанционният съд дължи ли произнасяне по същество на иска за вреди срещу настоящия частен жалбоподател, при условие, че в петитума на ИМ има искане за неговото осъждане /солидарно с всички останали ответници/, с последващи молби исковете за вреди са уточнявани в смисъл, че се претенидира солидарно осъждане на всички други ответници без настоящия частен жалбоподател, по делото няма изявление на ищеца за оттегляне или за отказ от иска за вреди ответника – настоящ частен жалбоподател, и при положение, че не е постановено определение за прекратяване на иска за вреди срещу този ответник?
5. При предявен иск за осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници да заплатят солидарно обезщетение за имуществени вреди и последващо уточнение от страна на ищеца, че претендира процесната сума от всички ответници без един /„предпоследния ответник“/, налице ли валидно прекратяване на производството по осъдителния иск срещу този ответник? Какво произнасяне дължи първоинстанционният съд в този случай?
6. При предявен иск за осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници да заплатят солидарно обезщетение за имуществени вреди и последващо уточнение от страна на ищеца, че претендира процесната сума от всички ответници без един /„предпоследния ответник“/, както и при липса на изявление на ищеца за оттегляне или за отказ от иска срещу този предпоследен ответник, и при липса на съдебен акт за прекратяване на производството по иска срещу този ответник, налице ли е валидно прекратяване на процеса по този иск? Какво произнасяне дължи първоинстанционният съд в този случай?
7. При предявен иск за осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници да заплатят солидарно парично обезщетение, който иск впоследствие е уточнен, че обезщетението се претендира от всички ответници без последния, то въпросното уточнение освобождава ли първоинстанционния съд от задължението му да се произнесе по иска срещу последния ответник, респективно от задължението му да прекрати производството по този иск?
8. При предявен иск за осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници да заплатят солидарно парично обезщетение, който иск впоследствие е уточнен, че обезщетението се претендира от всички ответници без последния, то въпросното уточнение освобождава ли първоинстанционния съд от задължението му да се произнесе по иска срещу последния ответник, при условие, че по делото няма съдебен акт за прекратяване на производството по иска за солидарно осъждане на този последен ответник?
9. Молбата, с която се уточнява, че се иска солидарно осъждане на всички посочени в петитума на осъдителния иск ответници, с изключение на един от тях /„последния ответник“/, задължава ли първоинстанционния съд да прекрати производството по осъдителния иск срещу ответника, чието солидарно осъждане не се претендира според уточнителната молба?
10. Молбата, с която се уточнява, че се иска солидарно осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници, с изключение на един от тях /„последния ответник“/, представлява ли валидно изявление за оттегляне или за отказ от иска срещу този ответник, при условие, че самата молба не съдържа изявление на ищеца нито за оттегляне, нито за отказ от иска срещу последния ответник и длъжен ли е първоинстанционният съд да прекрати производството по иска за осъждане на ответника, чието солидарно осъждане не се претендира според уточнителната молба?
11. Как следва да се произнесе първоинстанционният съд по уточняваща молба, с която се уточнява, че се иска солидарно осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници, с изключение на един от тях /„последния ответник“/: 1/ да прекрати производството по иска срещу последния ответник или 2/ с решението да се произнесе по същество на иска срещу последния ответник, или 3/ следва да остави ИМ отново „без движение“ – с указания ищецът да уточни дали оттегля или се отказва от иска срещу последния ответник, или 4/ следва да се произнесе по друг начин?
12. При постъпване на уточняваща молба, с която се уточнява, че се иска солидарно осъждане на всички, посочени в петитума на осъдителния иск, ответници, с изключение на един от тях /„последния ответник“/ първоинстанционният съд следва ли в доклада по делото да докладва исковете според направеното уточнение, без да прекратява производството по осъдителния иск срещу ответника, чието осъждане не се иска според уточнението?
13. Налице ли са искове за солидарно осъждане на всички ответници, ако в петитума на исковата молба се иска солидарното осъждане на всички ответници, сред които и настоящия частен жалбоподател? Частният жалбоподател конституиран ли е като ответник по осъдителния иск срещу него, при условие, че му е връчен препис от ИМ и никога не му е връчван съдебен акт за прекратяване на производството по осъдителния иск срещу него, съответно съдът дължи ли произнасяне по иска за солидарно осъждане на частния жалбоподател?“
Частната жалбоподателка обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че разпоредбите на ГПК по поставените въпроси са непълни и неясни и по тях липсва съдебна практика. По отношение на довода за очевидна неправилност на въззивното определение по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК поддържа, че в петитума на исковата молба се иска солидарно осъждане на Й. Н. заедно с всички останали ответници, в обстоятелствената част се сочи, че договорите за цесия представляват противоправни дейния; в допълнителната искова молба също се иска да бъде ангажирана солидарната отговорност на всички ответници, а в обстоятелствената част – че вредите са вследствие на взаимообусловените действия на всички ответници по делото; няма изрично изявление от ищеца за оттегляне или отказ от осъдителния иск срещу Й. Н.; няма прекратяване на производството по отношение на нея.
Частната жалбоподателка моли определението да бъде отменено, делото върнато на Добрички окръжен съд за произнасяне на молбата по чл. 250 ГПК и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. Д..
Ответникът „Енерго – Про продажби“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. М. Банков оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че не са налице допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа становище, че поставените от частната жалбоподателка въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и не са от значение за крайния изход по делото. По първия въпрос твърди, че касаторът не е обосновал наличието на посочените предпоставки точното прилагане на закона и за развитие на правото; въпросът е абстрактен, общ, без конкретизация с бланкетни и общи съображения защо отговорът му би бил от значение за развитие на правото и точно прилагане на закона. По въпроси от № 2 до № 6 излага доводи, че са идентични с незначителни нюанси; не са обусловили решаващия извод на въззивния съд; не е налице твърдяната непълнота и неяснота на ГПК, нито се налага тълкуването му, предвид наличието на разпоредбата на чл. 129 ГПК. По въпроси № 7 и № 8 от изложението поддържа, че са абстрактни, неконкретизирани, без връзка с конкретния спор и касаторът не е обосновал че отговорите им са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпрос № 11 е идентичен с въпроси от № 1 до № 4; въпросите № 9, 10 и 12 биха могли да бъдат обобщени във въпрос: „следва ли да има изрично произнасяне на съда в производство по уточняване на исковата молба“, а въпрос № 13 не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Ответникът моли да не бъде допускано касационно обжалване на определението, евентуално частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Доводът на частната жалбоподателка за недопустимост на въззивното определение поради недопустимост на първоинстанционното определение е неоснователен. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение/определение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, респективно когато определението е постановено въпреки липсата на право на обжалване на първоинстанционния съдебен акт; когато съдът е бил десезиран /напр. в хепотезата на частна жалба, когато същата е оттеглена/; когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по неподадена частна жалба постановеното определение е недопустимо, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на частна жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай определението на Апелативен съд Варна – предмет на настоящата частна касационна жалба е допустимо, тъй като е постановено по частна жалба, предявена в преклузивния едноседмичен срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Определение № 857 от 11.09.2017г. по гр. дело № 671/2014г. на Окръжен съд Добрич е допустимо, тъй като е постановено по подадена от Й. Й. Н. молба за допълване на решението.
За да потвърди определение № 857 от 11.09.2017г. по гр. дело № 671/2014г. на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 4822/24.07.2017г., подадена от Й. Й. Н. чрез пълномощника й адв. М. М. за допълване на решение № 155 от 12.06.2017г., въззивният съд е приел, че Й. Н. не е легитимирана да иска допълване на решението в частта за произнасяне по исковете за вреди и по отношение на нея, тъй като не е надлежна страна по тези претенции. Аргументирал се е, че с уточнителни молби ищецът е уточнил претенциите си по чл. 49 ЗЗД, като е заявил, че ги насочва само срещу дружествата, но не и срещу Й. Н., намалил ги е по размер и това е отразено в доклада по делото. По отношение на липсата на изричен прекратителен диспозитив спрямо Й. Н. съдебният състав е приел, че това не е необходимо, тъй като претенциите са уточнявани в производството по чл. 129 ГПК, в което все още не е било ясно кои страни по кои претенции са ответници.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посочените от частната жалбоподателка въпроси по т. 1, 2, 4, 5 и 6 от изложението са идентични и същите не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отчитат хипотезата, че уточняването на осъдителния иск е осъществено по реда на чл. 129 ГПК при отстраняване нередовността на исковата молба, нито обстоятелството, че при извършения доклад на делото съдът е съобразил направените от ищеца уточнения.
По отношение на въпросите по т. 3, 7 и 8 от изложението към частната касационна жалба също не е налице основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не са релевантни за допустимостта на молбата по чл. 250 ГПК и не са обосновали правните изводи на въззивната инстанция. От друга страна е създадена константна съдебна практика в смисъл, че съдът дължи произнасяне по съществото на иска само спрямо надлежните страни в процеса. В настоящия случай съдебният състав е приел, че Й. Н. не е ответник по осъдителния иск, като е съобразил всички направени уточнения на исковата молба.
Формулираните от частната жалбоподателка процесуалноправни въпроси по т. 9, 10 и 11 от изложението са свързани с аргументите на въззивния съд във връзка с липсата на изричен диспозитив за прекратяване на производството по осъдителния иск по отношение на Й. Н. при направено уточнение на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК. Тези въпроси и доводите на частната жалбоподателка не осъществяват допълнителното изискване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид наличието на трайноустановена практика на ВКС относно процесуалните действия на съда при нередовна искова молба и уточняването на надлежния ответник в процеса, например решение № 446/16.01.2012г. по гр. д. № 1080/2010г. на ВКС, ГК, І г. о. и др.
Процесуалноправните въпроси по т. 12 и т. 13 от изложението към частната касационна жалба не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивната инстанция и не са обусловили правните изводи в обжалваното определение.
Разпоредбата на чл. 250 ГПК ясно очертава института „допълване на решение“ и надлежната страна, която има интерес от допълване на съдебния акт, а именно страните по делото. В хипотезата, когато лицето, подало молба за допълване на решението с твърдение, че съдът не се е произнесъл по предявения срещу него иск, не е страна по този иск, липсва интерес от молбата по чл. 250 ГПК. Не са налице основания за преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Поради това настоящият съдебен състав счита, че не е осъществена формално наведената без конкретна мотивировка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Неоснователен е и доводът на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Постановеното от Варненски апелативен съд определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при липса на твърдените от частната жалбоподателка предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 259 от 15.05.2018г. по в. гр. дело № 209/2018г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.