Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
гр. София, 02.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 790 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от К. И. Б. от [населено място] молба за отмяна вх. № 127142/12.11.2013г. по описа на СГС, на влязло в сила решение № 2136 от 13.04.2011г. по гр. дело № 1586/2009г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав, оставено в сила в съответната отхвърлителна част с решение № 425 от 19.03.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
В молбата за отмяна молителят излага следните доводи за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на отменителни основания по чл. 303 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото; неистински документи и неистинско заключение на вещо лице, върху които е основано решението:
1/ Образувано във Върховния административен съд адм. дело № 14964/2013г., насрочено за 10.02.2014г. по искова молба на К. И. Б. срещу Българска народна банка за отказа й да упражни надзорните си правомощия съгласно чл. 122, ал. 1 ЗПУПС, както и да изпълни задълженията си, произтичащи от ЗЗП и да установи практиката на „Първа инвестиционна банка“ АД да издава неистински частни документи за установяване на несъществуващи права, с цена на иска 10 000 000 лв.
2/ Липса на материален и правен интерес за „Първа инвестиционна банка“ АД от откриването на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“ поради това, че с Решение от 13.11.2006г. по гр. д. № 3782/2005г. на СРС, ГК, 75 състав „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдено да заплати на ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“ сумата 6 500 лв. по частичен иск, заедно със законната лихва, поради нарушаване от ответника на задължението по чл. 37 ЗОЗ да действа с грижата на добър стопанин; с Решение № 425 от 19.03.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. на САС ответникът е осъден да заплати на ищеца /молителя/ сумата 6 190 лв. със законната лихва от 01.12.200г. на основание чл. 49 ЗЗД; с Решение № 58 от 03.04.2013г. по т. дело № 360/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е отменено влязлото в сила решение, основаващо се на факта, че нищожността се дължи на противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, предвид твърденията на ищеца, че продажбата на единственото му жилище в производството по несъстоятелност е с цел облагодетелстване на трето лице чрез създаване на фиктивен кредитор, придобил от банката – кредитор несъществуващо вземане към ищеца по договор за цесия от 16.04.2004г., плащането на цената по който никога не се е осъществило.
3/ Молителят твърди, че в продължение на години му е отказван достъп до пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ОП – В. и след дадено на 12.06.2013г. разрешение от Председателя на САС, 3 състав се е запознал с приложената като доказателство по гр. д. № 9302/2012г. по описа на СГС, I ГО, 21 състав, респективно към т. д. № 1724/2013г. по описа на САС прокурорска преписка и е узнал, че е жертва на престъпно поведение. Позовава се на пр. пр. № 590/20010г. на С., пр. пр. № 6740/2009г. на ВКП, Разпореждане от 29.09.2008г., Постановление от 24.10.2008г. по пр. пр. № 2550/2008 г. на Зам. Оръжен прокурор К. Т.; обстоятелството, че е разпитван три пъти /два пъти от инспектор от „Икономическа полиция“ при ОД – МВР, [населено място] и един път от следовател от Окръжна следствена служба [населено място]/; както и на следните обстоятелства, установени след запознаване с пр. пр. № 2550/2008г. на ОП – В.:
3.1. Зам. окръжен прокурор К. Т. е запазила в пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ОП – В. само първата страница на ИМ с резолюция от 29.09.2008г.
3.2. С писмо изх. № 60237/27.11.2008г. на Зам. директор ОД на МВР се уведомява Окръжен прокурор [населено място], че от К. И. Б. е снето сведение /първият разпит/ и приложени документи /не са налични в пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ВРОП/, както и че не са предадени заверени копия от всички материали по гр. д. № 788/2001г. по описа на ВрОС.
3.3. С Постановление от 17.02.2009г. на Зам. окръжен прокурор [населено място] г-жа К. Т. по пр. пр. № 2550/2008г. до Областна дирекция на МВР, [населено място] „Икономическа полиция“ се установява, че е изключително важно за произнасянето по преписката да се приложат окончателният акт по пр. пр. № 10572/2007г. по описа на СРП, водена срещу синдика на ЕТ – М. Б. за престъпление по чл. 220 НК, както и окончателният акт по гр. д. № 5097/2003г. по описа на СГС, които актове не се съдържат в пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ВрОП. Молителят поддържа, че не е изяснен въпросът защо ВрОС, макар и запознат с определението от 16.01.2004г. по гр. д. № 5097/2003г. на СГС за спиране на насрочена продан на недвижим имот, не е предприел нищо в тази посока, както и не е изяснен статутът на документа – протокол от 22.01.2004г., съставен от синдика, с който, сочейки липсата на явили се и участвали купувачи на сочения недвижим имот, е инициирал последваща процедура за продажба на имота.
3.4. Молителят поддържа, че в снетото на 21.04.2009г. сведение по предварителна проверка по пр. пр. № 2550/2008 г. по описа на ВрОП Б. Д. Самоковски невярно твърди, че е недопустимо друг съд, освен този по несъстоятелността, да се произнася по редовността и правилността на действията на компетентния съд по продажбата на активи от масата на несъстоятелността, както и че оспорването на собствеността и редовността от трети лица може да стане по друг исков ред, което не е направено.
3.5. Пр. пр. № 2550/2008 г. по описа на ВрОП никога не е изпращана на ВКП, въпреки постановлението от 29.04.2008 г. по същата преписка, в което е посочено, че на основание Указание № 281/08.12.200г. на Главния прокуро на Р България преписката се изпраща на ВКП по компетентност.
3.6. Вместо пр. пр. № 2550/2008 г. по описа на ВрОП да се изпрати на ВКП по компетентност, с писмо от 17.11.2009 г. на Зам. окръжен прокурор [населено място] г-жа К. Т. се уведомява Софийски градски съд, че срещу Б. Д. Самоковски – съдия при Врачански окръжен съд не са водени производства.
3.7. С Постановление от 15.12.2009 г. по пр. пр. № 2550/2008 г. по описа на ВрОП на Зам. окръжен прокурор [населено място] г-жа К. Т. е отказано образуване на досъдебно производство срещу Б. Д. Самоковски. Молителят излага твърдения, че за да се произнесе с посоченото постановление, Зам. окръжният прокурор е отстранил от пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ВрОП следните представени от молителя по време на трите разпита документи: Определение № 172/24.04.2005г. на ВКС, ТК, Първо отделение по ч. гр. д. № 101/2005г., Определение № 178/29.04.2005г. на ВКС, ТК, Първо отделение по ч. гр. д. № 101/2005г., Определение № 530/29.07.2005г. на САС по ч. гр. д. № 864/2005г. по описа на САС, Решение от 30.10.2006г. по гр. д. № 5097/2003г. по описа на СГС, II-Г състав, Протокол от 19.01.2005г. от заседание на ВрОС по ч. гр. д. № 981/2004г. с Определение за спиране на производството по изп. д. № 375/2004г. по описа на СИС при РС – Б. С., Решение № 286/02.08.2004г. на ВКС, ТК по ч. гр. д. № 204 по описа за 2004г..
3.8. Отмяна на прекратяването на пр. пр. № 6740/2009г. по описа па ВКП от 25.11.2009г. и връщане за ново решаване след сезиране на 26.07.2013г. на Главния прокурор с молба по вх. № 6740/2009 г. по описа па ВКП.
4/ Неистинско заключение на вещо лице З. Н. И. за извършена ССЕ по адм. д. № 4133/2010г., прието в заседание на 17.03.2011г. от състав на ВАС с председател Н. У. /страница 3 от заключението, на която е посочено: „В този смисъл НССЗО не определя банковите документи удостоверяващи транзакцията“/.
5/ Неистински документи – приложените платежно нареждане от 16.04.2004г., 2 бр. извлечения от банкови сметки. Въз основа на тези неистински документи молителят твърди, че цената по договора за цесия не е платена, „Алком сървиз“ ООД не притежава сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД и следователно вземането по договора за цесия е несъществуващо.
В представените допълнение и пояснение към молбата за отмяна с вх. № 119771/16.10.2014г. и вх. № 121078/20.10.2014г. по описа на СГС молителят се позовава на обстоятелства, за които твърди, че са новооткрити: поддържа, че от справка за кредитополучателя ЕТ „Калин Фрукт Калин Божков“, издадена на 07.10.2014г. от БНБ, се установява, че кредитополучателят няма просрочени погасени кредити; поради това, че всичко е погасил предсрочно към 27.01.1999г., сметките по кредитите му в ответната банка са закрити и следователно „Първа инвестиционна банка“ АД не е имало материален интерес от образуване на изпълнителни дела, налагане на възбрана, откриване на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“, публична продан на цялото имущество на молителя, като служители в банката са искали да увредят молителя.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост поради следните съображения: молителят не е представил убедителни доказателства, които да обосноват наличието на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, а представената справка-извлечение от Централния кредитен регистър, издадена от БНБ, е актуална към 24.07.2009г. и следователно молителят е бил в състояние да се снабди с нея още в производството по гр. дело № 1586/2009г. на СГС; в молбата не се сочат аргументи по отношение на спазването на преклузивните срокове за подаването на молбата за отмяна. Поддържа и становище за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като твърденията на молителя не са подкрепени с относими, годни и стойностни доказателства, а цитирането на субективни и неподплатени с реални данни публикации в печата и общочовешки сентенции не представляват основания за отмяна на влязло в сила решение. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, евентуално оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение в отхвърлителната му част е подадена от легитимирана страна срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 2136 от 13.04.2011г. по гр. дело № 1586/2009г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав е отхвърлил предявените от К. И. Б. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, както следва: 1/ за заплащане на сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за нанесена му вреда поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажба на колесен трактор „У. 1634“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 2/ за заплащане на сумата 8 090 лв. вследствие на понесена от ищеца загуба поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажбата на описаното секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността; 3/ за заплащане на сумата 25 687 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на личното му имущество, вследствие на обсебването и унищожаването на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, както и умъртвяването на домашния му любимец, предаден за пазене от охранителя на ответника; 4/ за заплащане на сумата 2 100 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на наложената му по искане на ответника принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност да не напуска пределите на РБългария в продължение на 7 години.
С решение № 425 от 19.03.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав е отменил частично първоинстанционния съдебен акт и е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на К. И. Б. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 6 190 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното имущество на ищеца вследствие на неправомерна продажба на движимо имущество, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2005г. до окончателното плащане на сумата. Въззивният съд е оставил в сила решението на СГС в останалата обжалвана част.
Въззивното решение е влязло в сила, тъй като с определение № 539 от 15.09.2014г. по т. дело № 3867/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в осъдителната му част, а с влязло в сила разпореждане на САС, потвърдено с определение № 663/08.10.2013г. по ч. т. дело № 2925/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., касационната жалба на К. И. Б. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено частично първоинстанционното решение, е върната.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, при наличието на определени предпоставки.
За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и доказателства следва да имат съществено значение за изхода на спора от фактическа и правна страна. Необходимо е представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването на спора, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно със съответните доказателства.
Д. на молителя за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличието на образувано във Върховния административен съд адм. дело № 14964/2013г., насрочено за 10.02.2014г. по искова молба на К. И. Б. срещу Българска народна банка за отказа й да упражни надзорните си правомощия съгласно чл. 122, ал. 1 ЗПУПС, както и да изпълни задълженията си, произтичащи от ЗЗП, и да установи практиката на „Първа инвестиционна банка“ АД да издава неистински частни документи за установяване на несъществуващи права, с цена на иска 10 000 000 лв., е неоснователен. От една страна, молителят не е представил твърдяната искова молба, нито доказателства за образувано адм. дело № 14964/2013г. по описа на ВАС по тази искова молба. От друга страна, подадената от самия молител искова молба срещу БНБ и наличието на висящо адм. дело нямат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на посочената правна норма, от които да зависи изходът на спора по предявените с настоящата искова молба искове срещу „Първа инвестиционна банка“ АД.
Неоснователен е и доводът на молителя за отмяна на влязлото в сила решение поради липса на материален и правен интерес за „Първа инвестиционна банка“ АД от откриването на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“ поради следните съображения: 1/ Този довод е относим към правилността на влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“, но не и към предявените с настоящата искова молба искове. 2/ Решение от 13.11.2006г. по гр. д. № 3782/2005г. на СРС, ГК, 75 състав е представено по делото още в първоинстанционното производство и е обсъдено и от въззивната инстанция /стр. 3 от въззивното решение/, поради което не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; с това решение е уважен предявен частичен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за неправомерно иззет на 19.08.1999г. и продаден трактор „У.“ с рег. [рег.номер на МПС] , докато част от предмета на настоящото дело и решение е иск за заплащане на обезщетение за нанесена вреда на молителя /ищец/ поради намаляване на личното му имущество вследствие продажба на друг колесен трактор „У. 1634“ с рег. [рег.номер на МПС] . 3/ Решение № 425 от 19.03.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. на САС в осъдителната му част също не е ново писмено доказателство, а е постановено по настоящата искова молба. 4/ С Решение № 58 от 03.04.2013г. по т. дело № 360/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е отменено влязлото в сила въззивно решение № 1367/11.11.2009г. по гр. д. № 1902/2009г. на САС, с което е оставено в сила решение № 1256/19.03.2009г. по гр. д. № 792/2007г. на СГС, ГК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, т. е. спорът не е решен по същество.
В молбата за отмяна молителят се е позовал на пр. пр. № 590/20010г. на С., пр. пр. № 6740/2009г. на ВКП, Разпореждане от 29.09.2008г., Постановление от 24.10.2008г. по пр. пр. № 2550/2008 г. на Зам. оръжен прокурор К. Т., обстоятелството, че е разпитван три пъти /два пъти от инспектор от „Икономическа полиция“ при ОД – МВР, [населено място] и един път от следовател от Окръжна следствена служба [населено място]/, както и на обстоятелства, установени след запознаване с пр. пр. № 2550/2008г. на ОП – В. /т. 3.1. – т. 3.8. от настоящото определение/. Посочените от молителя прокурорски преписки, Разпореждане от 29.09.2008г., Постановление от 24.10.2008г. по пр. пр. № 2550/2008 г. на Зам. оръжен прокурор К. Т. и твърдените от молителя обстоятелства относно проведени разпити и обстоятелствата от т. 3.1. до т. 3.8. не обосновават извод за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК урежда няколко фактически състава за отмяна на влязло в сила съдебно решение – в хипотезите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Решаващата воля на съда по съществото на спора следва да е формирана въз основа на опорочено писмено доказателство /неистинност на документ/ или порок поради престъпно действие на участниците в гражданския процес: на неистинност на свидетелски показания; неистинност на заключение на вещо лице или на престъпно действие на страната, нейния представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези законът безусловно предпоставя като условие за допустимост на молбата за отмяна, престъпното деяние да е установено по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК /респ. чл. 97, ал. 4 ГПК отм./. Посочените от молителя прокурорски преписки, Разпореждане от 29.09.2008г., Постановление от 24.10.2008г. по пр. пр. № 2550/2008г. и твърдените от молителя обстоятелства не осъществяват наличие на някой от предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК фактически състави.
Горепосочените прокурорски преписки, разпореждане, постановление и изложени обстоятелства /т. 3, т. 3.1 – т. 3.8/ нямат характер на нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не биха могли да променят изхода на спора, поради това че, независимо, че са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Тези актове се постановяват в отделни фази на досъдебното производство и отразяват извършените действия в досъдебното производство и мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК задължителна сила за гражданския съд е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
Посочените в т. 3.3 обстоятелства са неотносими към решението, чиято отмяна се иска. Те се отнасят към иска за заплащане на обезщетение за нанесена вреда на ищеца /молител в настоящото производство/ поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажбата на недвижимия имот, който не е предмет на настоящото дело, защото с протоколно определение от 30.01.2007г. СРС е допуснал увеличение на предявения иск досежно недвижимия имот, съгласно представена от ищеца молба от 22.01.2007г. до размер от 10 100 лв., производството по този иск е разделено и е изпратено по компетентност на СГС. Впоследствие след увеличаване на размера и на останалите искове производството по гр. дело № 10964/2005г. на СРС, 45 състав с определение от 12.02.2009г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано гр. дело № 1568/2009г. на І ГО, 7 състав. Процесното въззивно решение е постановено по т. т. 2, 3, 4 и 5 от исковата молба, тъй като производството по т. 1 е било отделено, както е посочено по-горе.
Позоваването на неистинско заключение на вещо лице З. Н. И. за извършена ССЕ по адм. д. № 4133/2010г., прието в заседание на 17.03.2011г. от състав на ВАС с председател Н. У. /страница 3 от заключението, на която е посочено: „В този смисъл НССЗО не определя банковите документи удостоверяващи транзакцията“/ не обуславя извод за отмяна на влязлото в сила решение – предмет на настоящата молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като заключението на посоченото вещо лице е неотносимо към процесното решение, защото представлява доказателствено средство по друго дело. Освен това молителят не е представил влязла в сила присъда или решение на граждански съд за установяване на неистинността на заключението на посоченото вещо лице. Неотносим към настоящото решение, чиято отмяна се иска, е и представеният с молба вх. № 9180/25.10.2018г. по описа на ВКС протокол от 17.03.2011г. по адм. д. № 4133/2010г. на ВАС, Трето отделение със съдържащото се в него определение за приемане на заключението на вещо лице З. Н. И..
Д. на молителя за отмяна на влязлото в сила решение поради постановяването му при неистински документи – приложени платежно нареждане от 16.04.2004г. и 2 бр. извлечения от банкови сметки, е неоснователен поради това, че от една страна, въззивният съд не се е позовал на тези документи, не е отхвърлил предявените искове с аргумент, че вземането по договорите за кредит е цедирано от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Алком сървисиз“ ООД, а от друга страна, в исковата молба не са изложени твърдения и доводи, относими към договора за цесия, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Алком сървисиз“ ООД на 16.04.2004г.
В представените допълнение и пояснение към молбата за отмяна с вх. № 119771/16.10.2014г. и вх. № 121078/20.10.2014г. по описа на СГС молителят твърди, че се позовава на новооткрити обстоятелства: поддържа, че от справка за кредитополучателя ЕТ „Калин Фрукт Калин Божков“, издадена на 07.10.2014г. от БНБ, се установява, че кредитополучателят няма просрочени погасени кредити; поради това, че всичко е погасил предсрочно към 27.01.1999г., сметките по кредитите му в ответната банка са закрити и следователно „Първа инвестиционна банка“ АД не е имало материален интерес от образуване на изпълнителни дела, налагане на възбрана, откриване на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Калин Фрукт – Калин Божков“, публична продан на цялото имущество на молителя, като служители в банката са искали да увредят молителя. Изложните от молителя в допълнението и пояснението към молбата за отмяна с вх. № 119771/16.10.2014г. и вх. № 121078/20.10.2014г. по описа на СГС факти относно предсрочното издължаване на кредита не са факти и обстоятелства, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК, нямат характер на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а представляват факти, които са съществували към момента на постановяване на решението и са били известни на молителя.
Издадената от БНБ на 07.10.2014г. справка не представлява и ново доказателство по смисъла на посочената правна норма. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.1998г. за централен кредитен регистър на банките /отм./ всяко лице има право да провери каква информация се съдържа за него в кредитния регистър, включително кои банки и техни дъщерни финансови институции са подали съответната информация в системата на регистъра, като това право се реализира чрез получаване на извлечение от регистъра след заплащане на такса, определена от БНБ. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър в редакцията от 04.08.2009г., действала към постановяване на първоинстанционното и въззивното решения, всяко лице има право да поиска от БНБ информация относно кредитната си задлъжнялост в Централния кредитен регистър, включително кои банки и финансови институции са подали информация в системата на регистъра, като БНБ предоставя исканата информация чрез справка от този регистър след заплащане на такса съгласно тарифа на БНБ. Следователно молителят е имал възможност да изиска информацията относно кредитната си задлъжнялост от БНБ още в първоинстанционното производство.
Посочената справка за кредитополучател не би могла да промени изхода на спора поради обстоятелството, че същата се основава на месечната информация по кредитите за последните 60 месеца /след 31.10.2009г./, а не към момента на продажбата на колесен трактор „У. 1634“ с рег. [рег.номер на МПС] , респективно продажбата на описаното секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността, респективно към момента на твърдяното обсебване и унищожаване на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, или момента на претърпяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди вследствие на наложената на ищеца по искане на ответника принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност да не напуска пределите на РБългария в продължение на 7 години, нито към твърдяната от молителя в допълнението към молбата за отмяна дата – 27.01.1999г.
Част от приложените към молбата за отмяна доказателства /публикация от 20.01.2013г. за смъртта на съдия Б. Самоковски, препис – извлечение от акт за смърт № 0047/21.01.2011г., информация за Б. Р. и разбития трезор, писмо от 25.11.2009г. по пр. пр. № 6740/2009г., VI на ВКП, писмо изх. № 296/23.06.2009г. по описа на ВКС, писмо изх. № 963/27.03.2009г. по описа на Инспекторат към ВСС, извлечение от справка, постановление от 15.12.2009г. на Зам. окръжен прокурор [населено място] по пр. пр. №2550/2008г. за отказ да се образува досъдебно производство/ нямат характер на нови доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото са представени в първоинстанционното и въззивното производства /том II, гр. дело № 2238/2011г. на САС, съответно стр. 26, 56 и 30, и по гр. дело № 1586/2009г. на СГС, съответно стр. на 36, 34, 32-33, 58/.
Останалите писмени доказателства нямат качеството новооткрити доказателства по чл. 30, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не се установява да имат съществено значение за изхода на конкретния спор по предявените искове, по които е постановено решението, чиято отмяна се иска – доказателство за достъп до т. д. № 1724/2013г., първа страница на искова молба от 01.09.2008г., по повод на която е образувано гр. д. № 624/2008г. от 03.09.2008г. по описа на ВрОС, разпореждане от 29.09.2008г. /върху първата страница на посочената искова молба/, постановление от 24.10.2008г. по пр. пр. № 2550/2008г. на Зам. оръжен прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], разпечатка от LiveNews с изявление на съдия А. С. – Председател и административен ръководител на ВрОС по повод наложени дисциплинарни наказания на съдия Б. Д. Самоковски от 20.01.2011г., писмо изх. № 60237/27.11.2008г. на Зам. директор ОД на МВР [населено място], постановление от 17.02.2009 г. на Зам. окръжен прокурор [населено място] по пр. пр. № 2550/2008г., сведение от 21.04.2009г., дадено от Б. Д. Самоковски, постановление от 29.04.2008г. по пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ВрОП, писмо от 17.11.2009г. на Зам.окръжен прокурор [населено място] по пр. пр. № 2550/2008г. по описа на ВрОП до Софийски градски съд, определение от 18.10.2002г. по гр. д. № 788/2001г. по описа на ВрОС, определение № 178/29.04.2005г. на ВКС, ТК, I о. по ч. гр. д. № 101/2005г., определение № 178/29.04.2005г. на ВКС, ТК, I о. по ч. гр. д. № 101/2005г., определение № 530/29.07.2005г. на САС по ч. гр. д. № 864/2005г. на САС, решение от 30.10.2006г. по гр. д. № 5097/2003г. на СГС, II-Г състав, протокол от 19.01.2005г. от заседание на ВрОС по ч. гр. д. № 981/2004г., определение № 296/02.08.2004г. на ВКС, ТК по ч. гр. д. № 204/2004г., нареждане на А. С. – управител на „Алком Сървиз“ ООД изх. № 0018/27.04.2004г. и 2 бр. мемориални ордера с получател „Финтех България“ ООД,
Представените с допълнението към молбата за отмяна определение от 24.04.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. на САС, ГК, 4 състав и определение № 539/15.09.2014г. по т. дело № 3867/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение не са нови доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от значение за изхода на спора, а представляват съдебни актове, постановени във въззивното и касационното производство по настоящите искове.
Представените в открито заседание на 23.10.2018г. по настоящото дело определение № 297/16.03.2018г. по гр. д. № 10/2018г. на ОС Смолян, съобщение от 23.04.2018г. по гр. д. № 45/2018г. на ОС Търговище и съобщение от 01.06.2018г. по гр. д. № 246/2018г. на ОС Пловдив също не отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са неотносими към решението, чиято отмяна се иска. Тези съобщения и определение касаят освобождаване на К. Б. от държавна такса по друг иск.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ молителят следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. И. Б. от [населено място] молба за отмяна вх. № 127142/12.11.2013г. по описа на СГС на влязло в сила решение № 2136 от 13.04.2011г. по гр. дело № 1586/2009г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав, оставено в сила в съответната отхвърлителна част с решение № 425 от 19.03.2012г. по гр. дело № 2238/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОСЪЖДА К. И. Б. с ЕГН [ЕГН], [населено място], бул. „Драган Цанков“ № 59-63, вх. Д, ап. 12 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Драган Цанков“ № 37 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по чл. 303 и сл. ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ