Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 17.12. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.11.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Ваня Атанасова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1865 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Ямбол срещу въззивно решение № 26 от 13.02.2019 г. по възз. гр. д. № 22 /2019 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., в частта, с която е него е отменено решение № 392 /15.06.2018 г. по гр.д. № 4703 /2017 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на община Ямбол, че В. В. С. и И. Д. С. са собственици на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от дворно място в [населено място], [улица], идентификатор …., цялото с площ от 8909 кв.м. при посочени граници и община Ямбол е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде собствеността и владението на В. В. С. и И. Д. С. върху описаното дворно място и община Ямбол е осъдена да заплати на ищците разноски.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част.
Насрещните страни В. В. С. и И. Д. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по ревандикационен иск, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
Въпросът е свързан с довод в касационната жалба на община Ямбол, че въззивният съд не е обсъдил нейното възражение, че ищците не са владели за себе си, а за своя упълномощител М. Ш.. Въпросът е обуславящ, защото община Ямбол е навела такъв довод в своя отговор на въззивната жалба на ищците (№ 6 на стр.5, л.19 от гр.д. № 256 /2018 г. на ЯОС, образувано по възз. жалба). Д. е обоснован с твърдения за конкретни релевантни факти, съдържащи се в конкретно събрани по делото доказателства, а въззивният съд не е обсъдил доказателствата и релевантните факти, които се установяват от тях и какво е значението им а основателността или неоснователността на наведения довод. По конкретно: на стр. 9 от мотивите към решението си въззивният съд е отразил извода си, че споделя изцяло мотивите на районния съд за придобиване от ищците по давностно владение на частта от 101 кв.м. обособена част от имота (върху които е построена сградата, по отношение на тях не е подадена въззивна жалба, първоинстанционното решение е влязло в сила и спорът не е пренесен пред въззивната инстанция), които са напълно относими и по отношение на останалата процесна във въззивното производство част от 164 /8909 ид.ч. от имот с посочен идентификатор. Ищците са упражнявали давностно владение по отношение на праводателката си по предварителен договор, а не спрямо общината, която не е била собственик, което води до неоснователност на възражението на общината, че не може да бъде придобит недвижим имот общинска собственост. В такъв случай въззивната жалба е основателна.
Процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените в изложението към касационната жалба: решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 20402014 г. на ВКС, IV г.о., с което в отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е прието, че : по този въпрос практиката е уеднаквена от ВКС (срв. решение № 217 /9.06.2011 г. по гр. д. № 761 /2010 г., IV г. о.), в смисъл, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о., е акцентирано върху правомощието на въззивния съд да разреши спора по същество, което предполага осъществяването на същата дейност като първата инстанция: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато са приети за основателни доводите на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение и е пристъпено към разглеждане на спора по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Разрешението на въззивния съд е в противоречие и с останалите посочени в изложението на касационния жалбоподател : решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 3902 /2014 г. на ВКС, IVг.о., Решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 3099 /2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106 /2010 г. на ВКС, II т.о..
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 26 от 13.02.2019 г. по възз. гр. д. № 22 /2019 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., в частта, с която е него е отменено решение № 392 /15.06.2018 г. по гр.д. № 4703 /2017 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на община Ямбол, че В. В. С. и И. Д. С. са собственици на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от дворно място в [населено място], [улица], идентификатор …., цялото с площ от 8909 кв.м.
Указва и дава възможност на жалбоподателя община Ямбол в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 (двадесет и пет) лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.