О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 488/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 276 от 15.10.2018 г. по т.д. № 373/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, трети търговски състав, с което е потвърдено решение № 263 от 11.05.2018 г. по т.д. № 189/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените срещу „Дженерали застраховане“ АД искове за заплащане на сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило ПТП на 06.08.2015 г. в [населено място], ведно със законната лихва от увреждането и за заплащане на сумата 698.88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, подробно индивидуализирани в решението.
В касационната жалба се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оспорват се изводите на решаващия съд, че водачът на специализирания автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявал е със съобразена скорост и, че нито е можел, нито е бил длъжен разумно да предположи, че задминаваният автобус вдясно е спрял за осигуряване на предимство на преминаващ пешеходец. Сочи се, че тези изводи са изведени въз основа на част от доказателствата по делото и при игнориране на други доказателства. Според жалбоподателката, не се касае за безусловно дерогиране на задължението на водача на превозно средство със специален режим на движение да опазва останалите участници в движението. Освен това, счита за приложими разпоредбите на чл. 119, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.91, ал.1 и ал.4 ППЗДвП и липса на изключенията по чл.92, ал.1 ЗДвП, разрешаващи на такъв водач да не се съобразява с правилата за движение при предприето заобикаляне на спряло МПС пред пешеходна пътека. Според касационната жалбоподателка въззивният съд не е съобразил и специалната норма в чл.92, ал.2 ЗДвП, според която водачите на МПС със специален режим на движение не са освободени от задължението да управляват по безопасен начин, преценена с оглед на конкретния механизъм на ПТП, установен от приетите автотехнически експертизи. По съображения в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените искове в претендираните размери, с присъждане на разноските по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. При наличие на спряло МПС пред пешеходна пътека, каква маневра извършва МПС, което се намира зад спрялото МПС преминавайки в съседната пътна лента изцяло, преминава покрай спрялото в същата посока на движение пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента; 2. Позволено ли е на водач на МПС със специален режим на движение да изпреварва други МПС върху пешеходна пътека; 3. Налице ли е поведение на водач на МПС със специален режим на движение, което да отговаря на задължението на чл.92, ал.2 ЗДвП да се управлява МПС по безопасен начин, при положение, че с избраната от водача скорост на движение е настъпило ПТП, а при движение с друга скорост ПТП нямаше да настъпи ; 4. Липсва ли задължение на водач на МПС със специален режим на движение „разумно да предположи“, че по пешеходната пътека, пред която е спряло МПС, което ограничава видимостта му към дясната част от нея и същевременно преди началото на пешеходната пътека от лява страна на тротоара се намират пешеходци, които не са предприели пресичане на пътното платно, пресича от дясно на ляво пешеходец и 5. Допустимо ли е да се приемат за установени определени обстоятелства, при положение, че в свидетелските показания, от които се прави извод за доказаност, е налице противоречие. Нужно ли е съдът да посочи защо приема за установени определени обстоятелства. По въпроси № 1 – 4 се сочи допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по процесуалноправния въпрос – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 756/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение по гр.д. № 6369/2014 г. на ВКС, IV г.о.
В постъпил по делото писмен отговор ответникът „Дженерали застраховане“ АД счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а въззивното решение за законосъобразно и обосновано. Твърди, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с оглед установените в практиката на ВКС критерии, според които един съдебен акт би бил очевидно неправилен, а освен това, оплакванията на жалбоподателката в тази насока са с оглед субективното интерпретиране на конкретни обстоятелства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, имаща за предмет въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от произшествието. В останалата част – за отхвърляне на исковата претенция за имуществени вреди в общ размер на 698.88 лв., въззивното решение е извън обхвата на актовете, подлежащи на касационно обжалване, съгл. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което касационната жалба в частта й по този отделен иск е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив е приел следното от фактическа страна: Настъпило на 06.08.2015 г. пътно транспортно произшествие, участник в което е бил водач на автомобил със специален режим на движение – линейка, с редовно сключена с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност; От автотехническите експертизи, изготвени от инж. Д. и инж. А. и от показанията на водача на линейката е установено, че на посочената дата линейката се е движила по [улица]в [населено място], с включена сирена и предупредителни светлини, като останалите участници в движението в лентата пред линейката спрели, за да я пропуснат, спрели и насрещно движещите се превозни средства, за да може линейката да изпревари спрелите пред нея автомобили; При изпреварване на колоната спрели в дясно автомобили и в момента, в който линейката изпреварвала спрял непосредствено преди намиращата се там пешеходна пътека автобус, ищцата се затичала пред автобуса, за да премине на отсрещния тротоар, от дясно на ляво по пътя на линейката; Линейката, навлизайки в зоната на пешеходната пътека се е движила със скорост 27-32 км/ч , като водачът й не могъл да види изведнъж появилата се вдясно от него пешеходка; Последната не е могла да реагира и се ударила в зоната между десния преден калник и дясната предна врата на линейката; Непосредствено преди удара водачът на линейката е видял жената и незабавно е отбил в ляво, но не е могъл да предотврати страничния удар, в резултат на който са причинени увреждания, чието обезщетяване е предмет на иска за неимуществени вреди по делото.
Решаващият състав на Апелативен съд – Пловдив е възприел изцяло изводите на първата инстанция, че застрахованият водач на линейката не е виновен за получените от ищцата увреждания и липсват данни за несъобразяване на неговото поведение с изискването по чл.92, ал.2 ЗДвП. Позовал се е на експертните становища, според които водачът на линейката не е имал техническа възможност да избегне произшествието, като това би могло да стане само при скорост на линейката не повече от 23.84 км/ч. Прието е, че нито конкретната пътна обстановка, нито поводът за движение на линейката, са предпоставяли придвижването й да става толкова неадекватно бавно. Съдът е счел, че стоящите в ляво пешеходци са чакали точно преминаването на линейката, а водачът на специализирания автомобил не е бил длъжен разумно да предположи, че задминаваният автобус вдясно е спрял за осигуряване на предимство на преминаващ пешеходец, който се е затичал и се е ударил в дясната предна част на линейката.
С оглед липсата на виновно противоправно поведение на водача на линейката за настъпване на произшествието, което да е в пряка причинна връзка с получените от ищцата увреждания, е изведен извод за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по процесуалноправния въпрос – за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право. Обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на даденото разрешение с посочената от жалбоподателката практика на ВКС, както и с релевантни към приложението на чл.236, ал.2 ГПК актове на нормативно тълкуване.
Формулираните в изложението към жалбата въпроси под № 1 – № 4 не удовлетворяват основния селективен критерий, тъй като по част от тях не е налице формирана воля на съда, а като цяло те са фактологически обусловени и пряко относими към поддържаните основания за касиране, преценката на които е извън производството по чл.288 ГПК.
Не би могло да се възприеме твърдението на касационната жалбоподателка за наличие на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно установените в практиката на ВКС критерии, въззивният съдебен акт би бил очевидно неправилен при прилагане на несъществуваща правна норма, при прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая липсват данни, въз основа на които да се формира извод за очевидна неправилност на атакуваното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 276 от 15.10.2018 г. по т.д. № 373/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, трети търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 263 от 11.05.2018 г. по т.д. № 189/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от Д. Г. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило ПТП на 06.08.2015 г. в [населено място], ведно със законната лихва от увреждането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Г. Г. срещу решение № 276 от 15.10.2018 г. по т.д. № 373/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, трети търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 263 от 11.05.2018 г. по т.д. № 189/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на сумата 698.88 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
След влизане в сила на определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване за открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: