1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
ГР. С., 27.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №409/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на по касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – С., срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №2368/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен до размер от 30 000 лв. предявеният от З. Т. срещу касатора иск по чл.2, т.2 от З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос за определяне обезщетението за неимуществени вреди по критерия на чл.52 от ЗЗД, след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства на случая и по процесуалния – за установяването им след обсъждане на доказателствата по делото, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г., т.3 и т. 11 – осн. по т.1. Противоречиво се решава от съдилищата материалноправният въпрос за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за присъждането му само за вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното действие – чл.4 от З.. Съдилищата не са изградили трайни и единни критерии за определяне размера на обезщетенията на пострадалите лица по З., като на практика еднородни случаи се решават нееднакво с присъждане на различни по размер обезщетения – осн. по т.2.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, като е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая – тежестта на обвинението по чл.321, ал.2 от НК, за което ищцата е привлечена като обвиняема, продължителността на наказателното преследване и въздействието на взетата срещу ищцата във връзка с обвинението за 118 дни най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража”. Задържането под стража й причинило здравословни проблеми, установени с медицинска експертиза и психическо страдание – стрес и негативни поведенчески промени. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по критерия на чл.52 от ЗЗД, след отчитане на установените по делото обстоятелства на случая. Изследвана е и причинната връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение. Така въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г.
Съдебната практика не е противоречива по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по критерия на чл.52 от ЗЗД. Във въззивното и в приложените към жалбата решения на ВКС и съдилищата критерият за справедливост при определяне размера на обезщетението е приложен след установяване на обстоятелствата на случая – ППВС №4/68 г., р. по гр.д. №1916/09 г. и по гр.д. №1898/09 г. на четвърто г.о.на ВКС – по чл.290 от ГПК. Тези обстоятелства са различни по всяко от разгледаните дела – видно от мотивите на приложените решения, затова определянето на обезщетения в различен размер въз основа на различни обстоятелства не сочи на противоречие при прилагането на критерия за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2368/11 г. от 30.12.12 г. в обжалваната осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: