1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
ГР. С., 23.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №92/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №312/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [община] по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „шофьор”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №3/16.01.12 г. ОСГК на ВКС, по въпросите: извършен ли е задължителният при уволнението на ищеца на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ подбор по критериите на чл.329 от КТ и от значение ли е той за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ; законосъобразен ли е извършеният от работодателя подбор, с който остават на работа работници с по –ниска от тази на уволнения квалификация и образование. Според касатора поставените въпроси освен за спора са от значение и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Това основание обаче не е обосновано със специфичните му предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г., а именно: неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, който се нуждае от тълкуване за еднаквото му прилагане по повдигнатите въпроси, липсваща съд. практика или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване при нови обществени условия и законодателство.
С. от касатора противоречие на въззивното решение с ТР №3/12 г. по поставените въпроси не е налице: в ТР е прието, че правото на подбор е субективно преобразуващо право и законното му упражняване, когато е извършен, подлежи на съдебна преценка при уволнение на посочените в чл.329 от КТ основания по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ. При съкращаване на една от повече еднакви длъжности, както е в случая, подборът е задължителен и е част от правото на уволнение. Когато задължителният подбор не е извършен или е извършен незаконосъобразно, уволнението е незаконно. Н. подбор е характеризиран в ТР като: „ упражняване на субективно право от работодателя, реализирано чрез фактически действия, като противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора към основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ, невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа. П. от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.”
В случая касаторът оспорва съпоставката между участниците в подбора по критериите на чл.329 от КТ, като твърди, че има по-висока квалификация /вкл. образование/ от останалите. Първоинстанционният, а след това и въззивният съд са извършили обстойна проверка на извършения подбор, критериите и показателите за прилагането им, както изисква ТР №3/12 г. Приели са, че дадените оценки съответстват на действително притежаваните от съпоставените служители образование, квалификация и изпълнение на работата, така че на работа да останат служителите с по-висока квалификация и ниво на изпълнение на работата. Така първият от поставените въпроси – за значението на подбора при уволнението на служител на осн. по чл.328, ал.1, т.2 от КТ и за съдебния контрол за законосъобразното му извършване като част от предмета на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР №3/12 г. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Вторият въпрос е преиначен спрямо изводите на съда – основан е на фактически предпоставки, различни от установените по делото и повтаря доводите на касатора за незаконност на подбора /оставени са на работа служители с по-ниско от неговото образование и квалификация/. Такова нарушение при подбора въззивният съд не е констатирал и изводите му за законността на уволнението са предпоставени от този за законно упражненото право на подбор по критериите на чл.329 от КТ, като са оставени на работа служители с по-висока квалификация и ниво на изпълнение на работата. Затова въпросът не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от КТ.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №312/12 г. от 26.09.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: