О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
София 19.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5495 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № ІV – 83 от 7.07.15г.по в.гр.дело № 830/15г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 416 от 13.03.15г.по гр.дело № 7748/14г.на Районен съд –Бургас.С него е уважен предявеният от П. Г. К. против [община] иск с правно основание чл.225 ал.3 КТ за сумата 6632,91 лв,представляваща обезщетение за причинени вреди от недопускането му до работа,след като е бил възстановен на длъжност,за периода от 19.02.2013г.до 3.11.2014г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба П. К. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът П. К. е бил възстановен на работа в ответната община с влязло в сила съдебно решение.Същевременно не е допуснат от работодателя на работното си място,което обусловило извод,че му се дължи обезщетение за периода на недопускането,чийто размер е определен на базата на минималната работна заплата според приетото в ТР № 2/2013г.на ОСГК на ВКС.
Не е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът: наложително ли е осъвременено тълкуване с оглед изменените икономически условия на разпоредбата на чл.225 ал.3 КТ,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, доколкото съдебната практика е уеднаквена с ТР № 2/13г.на ОСГК на ВКС.В него е посочено,че обезщетението по чл.225 ал.3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение,получено пред незаконното уволнение,като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.Изложени са мотиви,че размерът на дължимото обезщетение не се определя по общите правила на ЗЗД,свързани с реализирането на договорната отговорност при неизпълнение на договорни задължения,а предвид специфичния характер на трудовия договор законодателят е създал специални норми относно размера на дължимите обезщетения при различни хипотези,които принципно имат фиксиран размер.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: Когато в исковия период ищецът по иск по чл.225 КТ е работил и получавал доходи по договор,оформен като граждански,но имащ всички белези на трудов такъв,следва ли да се приеме,че не е останал без работа.В решение № 140 от 28.06.12г.на ВКС по гр.дело № 1250/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че законодателят е фиксирал размера на някои обезщетения в трудовото право,в т. ч. и това по чл.225 ал.3 КТ,независимо от това какъв е действителния размер на претърпените вреди от неправомерното поведение на насрещната страна по трудовия договор.Винаги,когато законодателят фиксира размера на обезщетението за вреди в закона,съществува възможността размерът на действително претърпяните вреди да е по-голям или по-малък,но това не е основание да бъде присъден различен от посочения в закона размер.
За пълнота следва да се отбележи,че приложеното решение № 109 от 21.03.01г.на ВКС по гр.дело № 1085/00г.на ІІІ г.о.не е относимо,тъй като се отнася до приложението на чл.225 ал.1 и ал.2 КТ.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция в полза на ответника по жалбата,тъй като няма доказателства такива да са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІV-83 от 17.07.15г.,постановено по гр.дело № 830/15г.на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.