О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 121/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 315/11г. на Шуменския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 343 от 14.04.11г. по гр.д.№ 4241/10г. на Шуменския районен съд в частта, с която на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор № 83510.660.589 по КК на [населено място] с площ от 370 кв.м. и вместо него е оставил без разглеждане предявения от К. А. С. и Н. Ш. С. срещу А. М. А., А. П. А., Ф. Р. А. и А. Р. А. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на имота, като е прекратил производството по него.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като по делото пред въззивната инстанция е представен протокол за проведено общо събрание на собствениците на дворното място от 25.05.11г. (за същото ищците са били поканени но не са присъствали), на което мнозинството от тях е взело решение за разпределение ползването на мястото съгласно приложена към протокола скица. Прието е, че взетото решение не е вредно за общата вещ и отразява фактическото ползване на мястото, както и че по делото липсват данни ищците да са изградили в мястото авто-канал, респ. че същият е тяхна изключителна собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да се ограничи и постанови решение за обезсилване на решенето на РС в хода на висящ процес пред въззивната инстанция с представяне от страна на останалите съсобственици на протокол за постигнато мнозинство и направено от тяхна страна разпределение на ползването, при положение, че останалите съсобственици не са участвали и изрично са заявили, че не приемат предложен от тях вариант, тъй като е засегната собствеността им – сгради и автоканал, предоставени за ползване от друг съсобственик и следва ли страните да предоставят документи за собственост за всяка една от постройките в имота при положение, че нито една от тях не е оспорила правото на собственост върху тази постройка на останалите съсобственици.
Ответниците по жалбата А. А., А. А., Ф. А. и А. А. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая по поставените от касатора въпроси липсва във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по делото не е установено и съдът не е приел, че с взетото решение на мнозинството от съсобствениците за разпределение ползването на съсобственото дворно място се засягат собствени на останалите съсобственици сгради, респ. авто-канал, представляващ подобрение в дворното място, а не самостоятелен обект на правото на собственост. Ето защо тези въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Наред с това не е налице и противоречие със сочената от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС, тъй като с определение № 22 по ч.гр.д.№ 2007/08г. и определение № 5 по ч.гр.д.№ 545/10г. на ВКС, ІІ г.о. са разгледани различни от настоящата хипотези (с първото е прието, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е допустим, тъй като липсва решение на мнозинството от съсобствениците за разпределение на реалното ползване на общ недвижим имот, а с второто – че е допустимо главно стъпване в това производство от лица, които твърдят, че притежават права върху вещта), а с посоченото определение № 65 по ч.гр.д. № 1/02г. на ВКС, ІV г.о. също е прието, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е недопустим при наличие на решение на мнозинството от съсобствениците за разпределение ползването на общата вещ, което не е вредно за нея. Останалите две определения, на който се позовава касаторът, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (срв. дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК задължителни разяснения) и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване – с едното е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, а с другото не е допуснато такова на определение на окръжен съд.
Във връзка с третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени и посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от К. А. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 315/11г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: