О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1889/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. М. С., [населено място], [община], област Д., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д., срещу определение № 279/08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 189/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Поддържат се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – противоречие на определението със задължителната практика на ВКС и очевидна неправилност. Излагат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС – т. 18, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, решение № 49/2011 г. по т. д. № 561/2010 г., ВКС, І т. о., решение № 43/2012 г. по гр. д. № 229/2011 г., ВКС, І г. о. и решение № 244/2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г., ВКС, І г. о., като е приел, че на основание чл. 299, ал. 1 ГПК по отношение на предявения иск има формирана сила на пресъдено нещо; силата на пресъдено нещо има диспозитивът на решението, не и мотивите му. Тя би се формирала, ако някой от съделителите, претендирайки, че е индивидуален собственик, предяви това в делбеното производство чрез индивидуален установителен иск, но в настоящия случай такъв не е предявен.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 41/12.02.2019 г. по гр. д. № 641/2018 г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е прекратено производството по гр. д. № 641/2018 г. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 341 и сл. ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК от Р. М. С. против Ф. М. С. за допускане на делба на недвижим имот – нива с площ от 27,925 дка, в местността „СЪРТА“ в землището на [населено място], [община], област Д..
Въззивният съд е приел, че видно от представените по делото решение № 47/15.05.2013 г. по гр. д. № 179/2012 г. по описа на Районен съд – Тервел, решение № 465/15.11.2013 г. по гр. д. № 528/2013 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и определение № 137/28.03.2014 г. по гр. д. № 1290/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., е водено предходно дело за делба на същия земеделски имот, по предявен от Г. Ф. Р. (наследница на общия наследодател – М. С. С.) против Р. С. и Ф. С. (останалине негови наследници). Процесният имот е претендиран като съсобствен на основание наследяване от М. С. С., като искът е отхвърлен предвид основателността на правоизключващото възражение за придобивна давност по отношение на частите на сънаследниците, направено от ответника Ф. С..
От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че ищецът Р. С. се позовава отново на придобивен способ – наследяване от М. С. и допълнителен такъв в своя полза и в полза на ответника Ф. С. – изтекла придобивна давност, но не и въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на предходното делбено производство, т. е. не се позовава на новонастъпили след приключване на предходното дело с влязло в сила решение обстоятелства. Твърди се осъществено владение и придобиване на собствеността по давност не само от страна на брат му /чиито права ищецът е признал в предходното дело за делба/, а вследствие на съвладение още преди завеждането му, на което ищецът е могъл и е следвало да се позове в преклузивните срокове. Неговият брат Ф. С. е навел самостоятелно възражение за придобиване на имота по давност в индивидуална собственост в рамките на предходното производство /в т.ч. и завладяване частите на настоящия ищец/ и уважаването му е обусловило отхвърляне на иска за делба като е прието, че между страните липсва съсобственост. В рамките на приключилото дело тримата сънаследници е следвало да изчерпят всичките си възражения срещу правото на някой от тях да участва в делбата и по правата на сънаследниците върху имота, като непредявените възражения, основани на факти, настъпили към датата на подаване на предходната искова молба, се преклудират. Налице е идентичност и по отношение на страните, тъй като участието на Г. Ф. Р. е задължително и в настоящето производство, доколкото, ако не се уважи възражението за изтекла придобивна давност в полза на някой/някои от съделителите, делбата следва да се допусне между всички наследници.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
В настоящия случай липсват конкретно формулирани правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, от значение за изхода по делото и обуславящи изводите на въззивния съд в обжалваното определение. Касаторът общо се позовава на ТР №1/2001г., ОСГК относно въпроса за СПН на мотивите, както и на решение № 244/2014г. по гр.д.№7696/2013г., І г.о. , но липсва противоречие с решаващите изводи на въззивния съд. Те са в смисъл, че решението, с което е отхвърлен искът за делба, установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на потестативното право на делба.Извън обективните предели на СПН на това решение, от което са обвързани всички страни по делото, са преюдициалните правоотношения – кой е собственик на имота. Касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В посоченото решение на ВКС е прието, че ако не бъде призната съсобствеността искът за делба ще се отхвърли и с влязло в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца, че е налице съсобственост, или пък правото му на дял в съсобствеността. Възможно е да се формира СПН и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускане на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик, ако това твърдение той предяви чрез инцидентен установителен иск. Въззивният съд не е приел наличие на СПН по отношение на това, че ответникът Ф. С. е собственик на имота, а че страните по приключилото дело са обвързани от решението, което отрича съсобственост между тях по отношение на вещта, а оттук и непререшаемостта на спора по смисъла на чл. 299 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че сила на пресъдено нещо се формира в рамките на заявената искова претенция по отношение на спорното материално право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба, а диспозитивът на влязлото в сила решение е източникът на силата на пресъдено нещо (т. 18, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, решение № 43/2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г., ВКС, II г. о.). Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. В конкретния случай между същите страни (при отчитане необходимостта от задължително участие и на наследницата Г. Р. в делбения процес), за същия имот, по правопораждащите факти и правоизключващото възражение /давност/, вече е налице произнасяне, като в предходния процес сънаследникът Р. С. е следвало да заяви правоизключващите си възражения (вкл. придобиване на имота по давност в резултат на съвладение), тъй като непредявените се преклудират. С влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът за делба на процесната нива, се е формирала сила на пресъдено нещо относно липсата на съсобственост между страните. Това изключва възможността за пререшаемост на спора, при липса на посочени в настоящето производство по предявения иск за делба новонастъпили факти и обстоятелства, обуславящи неговата допустимост.
Въззивното определение не е и очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на определението – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила – липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279/08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 189/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: