О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С.,15,04,2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. Б., Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 260 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат М. Н. срещу решение № 252/22.07.2009 г. на В. окръжен съд /ВТОС/ по в.гр.д. № 440/2009 г., поправено с решение от 15.06.2010 г. за поправка на явна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
В касационната жалба и становището си от 24.22.2011 г. касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Е. БГ” оспорва допускането на касационната жалба и нейната основателност по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред В. районен съд /В./ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 3450.00 лв. и сумата за ДДС от 690.00 лв., с които ответникът се е обогатил, като е продал електропроводна мрежа, изградена от гражданско дружество, в което е участвал ищецът, но не е заплатил нито на него, нито на останалите съдружници съразмерната част от участието им в договора за гражданско дружество. Твърди се, че дружеството е прекратено с изграждане на мрежата, която била неговата цел. В. уважава иска по чл.59 ЗЗД за сумата 591.43 лв. с ДДС, със законна лихва и разноски и отхвърля иска за разликата до предявения размер. По жалби на двете страни решението на РС е отменено досежно уважителната му част – 591.43 лв. с лихви и разноски и е постановено друго, отхвърлящо иска за същата сума – 591.43 лв. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част /решение от 15.06.2010 г. за поправка на явна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага общи доводи за права на участниците в гражданско дружество, за което посочва и съдебна практика по казуси, различни по фактология от настоящия. С оглед липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който съдът не е задължен да изведе от касационната жалба или приложението към нея – т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, няма основание за допускане на касационно обжалване. Липсва и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената от касатора съдебна практика във връзка с права на участници в гражданско дружество не обуславя приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК както поради липса на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, така и поради липса на обективна идентичност между казусите на настоящото дело и приложените решения. Отхвърлянето на иска на касатора само по себе си не е основание за наличие на такова противоречие по смисъла на действащия ГПК /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, макар че именно негативният резултат мотивира касатора за касационно обжалване.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на ВТОС.
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 /22.07.2009 г. на В. окръжен съд по в.гр.д. № 440/2009 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 15.06.2010 г. на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.