О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
Гр.С., 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
ч.т.д. № 1393/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. К. И. против определение № 72/06.03.2015 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д.№ 463/2015 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, по съображения, че в производството по гр.д.№ 172/2013 г. по описа на СРС, 62-ри състав е било нарушено правото му на защита и решението е неправилно.
Постъпил е отговор от насрещната страна – С.Г.Г. О., чрез ю.к. Гроздарева със становище за неоснователност на частната жалба, т.к. в нея не се сочат пороци на постановения от ВКС съдебен акт. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
За да остави без разглеждане постъпилата молба за отмяна, съдебният състав на първо отделение на ВКС, ТК е преценил, че и след допълнителното й уточнение съобразно чл.306 ал.1 ГПК, в нея не се обосновава възможна хипотеза от нормата на чл.303 ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно изричната разпоредба на чл.306 ал.1 ГПК молбата за отмяна следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 – т.7 ГПК, като условие да бъде разгледана. Ако изискванията не са налице, на молителя се предоставя срок, за да приведе молбата си в съответствие с тях, в противен случай тя подлежи на връщане. Обжалваното определение е постановено при спазване на правилата на чл.303 и сл. ГПК относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.7 ал.1 т.7 НМРАВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72/06.03.2015 г. по т.д.№ 463/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение.
ОСЪЖДА Г. К. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на С.Г.Г. О. с ЕИК[ЕИК] сумата 200 лв. – съдебно-деловодни разноски за частното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: