О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 610/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М. И. Д. от САК, като процесуален пълномощник на Г. А. Г., срещу определение № 4019 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 4086/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на определението по чл. 248 ГПК, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. Дeянова процесуално представителство пред въззивната инстанция. По изложените съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответника в първоинстанционното производство да заплати сумата от 2 930 лв. – адвокатски хонорар. Към жалбата е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, каквото не се изисква в производството по чл. 274, ал. 2, предл. първо ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Гаранционен фонд, чрез процесуален пълномощник, който навежда доводи за неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния пълномощник на ищеца и представения списък по чл. 80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с обстоятелството, че, както въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба са били оставени без уважение, т.е. първоинстанционното решение е потвърдено в цялост, поради което разноските за въззивната инстанция следва да останат за всяка от страните така, както ги е сторила.
Определението е неправилно.
Установява се от данните по делото, че между ищеца Г. и адв. Д. е бил сключен договор за правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, а с пълномощно от 20.07.2015 г. процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Г. Г., представляван от адв. Д., е подал искова молба срещу Гаранционния фонд за присъждане на сумата от 84 800 лв. на основание чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./. С решение № 1066 от 20.02.2017 г. по гр.д. № 3284/2016 г. по описа на Софийски градски съд е уважен предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди за сумата от 80 000 лв., докато искът за имуществените вреди в размер на 4 800 лв. е отхвърлен. Първоинстанционото решение е било обжалвано изцяло – с въззивна жалба от Фонда в осъдителната част за 80 000 лв., респ. – с насрещна въззивна жалба от Г. в отхвърлителната част за 4 800 лв. С решение № 2293 от 07.09.2018 г. по гр.д. № 4086/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд решението е било потвърдено изцяло.
При така установеното от фактическа страна неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по съображения, че, както въззивната, така и насрещната въззивна жалба, са били оставени без уважение като неоснователни.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, във въззивното производство е представен именно такъв договор, в който като основание за оказване на безплатна правна защита е отразен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – материално затруднено лице. В хода на въззивното производство насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила доказателства, опровергаващи основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
На следващо място, видно от договора за правна помощ и пълномощното, с което е упълномощена адв. Д., предоставените й права да представлява ищеца в процеса не са ограничени за определена инстанция, а са за всички инстанции до окончателното приключване на делото. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт тя не само е подала като пълномощник на ищеца насрещна въззивна жалба, но се е явила в откритото съдебно заседание пред апелативния съд, в което е осъществила защита и по въззивната жалба на ответника, както и е заявила своевременно и надлежно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв с представяне на списък за разноските.
Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 2 930 лв., представляваща определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Това е така, доколкото процесуалното представителство от страна на адв. Д. пред въззивния съд е не само по насрещната въззивна жалба на самия ищец, оставена без уважение като неоснователна, но и по въззивната жалба на Гаранционния фонд, т.е. по спор с материален интерес в размер на 80 000 лв. С въззивното решение обжалваната от Фонда осъдителна част от първоинстанционното решение също е била потвърдена, но за осъществената защита по въззивната жалба срещу тази част от решението на Софийски градски съд на насрещната страна се дължат разноски, каквито неправилно не са й присъдени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4019 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 4086/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 2293 от 07.09.2018 г. по гр.д. № 4086/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], да заплати на адв. М. И. Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 2 930 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. А. Г. във въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.