О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
[населено място], 22.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2107 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение от 06.06.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на безплатна адвокатска помощ за касационно обжалване на решение № 1416/01.07.2015г. по т.д. № 2617/2014г. на САС.
Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради наличие на доказани основания за предоставяне на поисканата правна помощ. Моли за отмяна на атакуваното определение на САС и за постановяване на ново, с което бъде уважена молбата по чл.21,т.3 ЗПП.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3 с. по отношение на частния жалбоподател е приключило с решение № 1416/01.07.2015г. , с което е било обезсилено решение № 401/26.02.2014г. по т.д. № 2650/2012г. на СГС, VI-5 с. в частта, с която е бил отхвърлен искът на [фирма] срещу Р. Д. за приемане за установено, че последният дължи солидарно с [фирма] в полза на [фирма] сумата от 57 860, 11лв. и е прекратено производството в тази част. С молба от 30.05.2016г. Р. Д. е поискал предоставяне на адвокатска помощ, поради невъзможност да заплати допълнително средства за адвокатска защита като с молба от същата дата и е оттеглил даденото от него пълномощно на процесуалния представител адв. И.-А. Николов.
Относно преценката на релевантните за молбата по чл.21, т.3 ЗПП обстоятелства следва да се съобразят депозираните декларации и доказателства от страна на молителя касаещи неговото имуществено, семейно и здравословно състояние. Видно от декларация от 26.05.2016г. Р. Д. не притежава движимо и недвижимо имущество, влогове на свое име, няма доходи от трудова дейност, наеми, ренти, дивиденти, издържа две непълнолетни деца, в добро здравословно състояние е . В молбата за предоставяне на правна помощ частният жалбоподател излага твърдение, че е управител на [фирма] , но не реализира доходи от тази си дейност, тъй като дружеството е с неблагоприятни финансови резултати поради криза в строителния бранш. Намира за относимо и обстоятелството, че е длъжник и по друга заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист в качеството си на солидарен длъжник с дружеството.
Предвид така установеното ВКС, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
Правната помощ, която молителят е поискал да му бъде предоставена, е по повод подаване на касационна жалба срещу решение на въззивния съд. На осн. чл.284, ал.2 ГПК касационната жалба трябва да бъде приподписана от адвокат или от лице с юридическа правоспособност. Следователно е изпълнено условието по чл.23, ал.1 вр. чл.21, т.3 от ЗПП. Неправилно въззивният съд е преценил, че липсва правен интерес за Р. Д. да обжалва въззивното решение в посочената част. Видно от мотивите на съдебния акт основанието за обезсилване е пропускане на срока за подаване от Д. като длъжник на възражение по чл.414 ГПК, т.е. обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяването на производството по иска срещу частния жалбоподател не водят до обезсилване и на обезпечителната заповед и изпълнителния лист срещу него.
Визираните в чл.23, ал.3 ЗПП обстоятелства подлежат на преценка, за да се направи извод дали страната разполага или не със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая на осн.чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 1076,80 лв. Този размер следва да се съпостави с декларираното от молителя материално и гражданско състояние.
От една страна Р. Д. декларира липса на каквото и да е имущество, от което да се издържа, а от друга в молбата по чл.94 ГПК е изложил, че е eдинствен работещ и осигуряващ издръжката в семейството, като средствата, които е получил като управител на [фирма] до 2011г. са под несеквестируемия минимум.
ВКС намира за релевантни фактите, че Р. Д. е в трудоспособна възраст / р. 1970г./, в добро здравословно състояние, управител е на Е., за което не открито производство по несъстоятелност. В правомощията на съда е да определи дали едно имущество е секвестируемо или не е, като преценката на частния жалбоподател при неясна информация за размера на средствата, с които издържа семейството си, не може да бъде възприета от настоящата инстанция. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че Р. Д. е имал ангажиран адвокат за процесуално представителство пред САС, от който самият упълномощител е оттеглил пълномощията.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства по чл.23, ал.3 ЗПП налагат краен извод, че частният жалбоподател е във възможност да заплати адвокатски услуги за приподписване на касационна жалба.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.06.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Р. Д. Д. за предоставяне на безплатна адвокатска помощ за касационно обжалване на решение № 1416/01.07.2015г. по т.д. № 2617/2014г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: