О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
[населено място], 28.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1481 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. В. против определение № 157/11.04.2018г. по ч.т.д. № 192/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.03.2018г. по т.д. № 627/2018г. на ОС-Пловдив за оставяне без уважение молбата на частния касатор за освобождаване от заплащане на разноски по делото.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страната и представените доказателства, поради което и е направил необоснован извод дали страната е във възможност да заплати разноски за вещо лице по назначената по делото СИЕ. Частният касатор иска да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго за освобождаване от задължение за внасяне на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при посочена допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 443/25.10.2011г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 173/03.01.2016г. по т.д. № 1689/2015г. на ВКС, II т.о., частният касатор поставя следния правен въпрос : Задължен ли е въззивният съд в съдебния акт да обсъди всички доводи и възражения на страните ?
Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалваве на въззивното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че искането на молителя А. В. за освобождаване от внасяне на определените разноски за вещи лица по назначената по негово искане СИЕ е второ по ред, като първото е било отхвърлено с влязло в сила определение. П. не е споделил доводите на страната по повод на частната жалба да бъде преразгледано предходното определение по чл.83, ал.2 ГПК. Същевременно за да се произнесе, въззивната инстанция е съобразила всички декларирани от молителя обстоятелства, както по първоначалната декларация: трудоспособната възраст на страната/45г./, доброто му здравословно състояние, притежаването на жилищен имот и лек автомобил, фактическа раздяла със съпругата, липса на задължения за издръжка, дейност като нотариус до края на 2017г., липса на парични влогове; така и по допълнителната декларация – молителят е посочил, че е получавал доходи от дейността си като нотариус / без да уточнява техния размер/, които спроед неговата преценка са недостатъчни да покриват задълженията му и е декларирал, че през 2018г. е вписан като адвокат. П. е направил извод, че финансовото състояние на молителя се е изменило в положителен аспект. Всички тези факти са съпоставени с размера на определените разноски за вещи лица – 1050лв. и е прието, че молителят има възможност да понесе определените разноски.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В цитираната по-горе съдебна практика по поставения въпрос последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Правният въпрос е въведен от касатора при довод, че съдът е разгледал молбата по чл.83, ал.2 ГПК само с оглед преценка дали е настъпила промяна във финансовото състояние на молителя от произнасяне по предходна молба за освобождаване от заплащане на разноски. Произнасянето на П. не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Решаващият състав е изложил мотиви за преценка на всички декларирани обстоятелства – по първоначалната и по допълнителната декларации. Дали изводите му са обосновани е въпрос на фактическа преценка и не се свързва с поставения от частия касатор процеусалноправен въпрос. Констатацията за промяна в положителна посока във финансовото състояние на молителя в сравнение с предходната молба по чл.83, ал.2 ГПК е направена с оглед необходимоста от нова обща преценка на имущественото положение на страната към един нов момент– този на подаване на втората молба за освобождаване от разноски.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на П. според настоящия състав на ВКС не разкрива никой от изброените по-горе пороци.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 157/11.04.2018г. по ч.т.д. № 192/2018г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: