Определение №580 от 40368 по ч.пр. дело №216/216 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 580
 
     София, 09,07,2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:
                                                 Председател: Таня Райковска
                                                         Членове: Дария Проданова
                                                                           Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията Проданова   ч.т.д.N 216  по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на СД”М” срещу тази част на Определение № 1* от 22.12.2009 год. по ч.гр.д. № 3231/2009 год. на Софийски апелативен съд, 3 с-в с която е прието за неоснователно искането му за присъждане на разноски. Поради това, съставът на САС е отменил определението от 21.10.2009 год. по гр.д. № 1259/2008 год. на Софийски градски съд с което са били присъдени на събирателното дружество 3636.20 лв., дължими от Д. И. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Доводите на касатора са свързани с твърдението, че въпреки прекратяването на производството по предявеният от него иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.), следва да му бъдат присъдени разноски.
Основанието по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол свързва с произнасянето по въпроса: „Дали страната, която е направила разноски има право да и бъдат присъдени?”. Позовава се на т.1 на чл.280 ГПК – противоречие с Определение № 897 от 17.07.2009 год. по гр.д. № 234/2009 год. на ВКС-ГК, състав на ІІІ г.о. и Определение № 150/2009 год. по ч.гр.д. № 160/2009 год. на ІV г.о.
Съдържа се и бланкетното посочване, че произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане на закона, което обаче не се свързва с т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, а и липсва каквато и да било аргументация за принос към развитието на правото.
Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че формулираният правен въпрос е прекалено общ. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор, че на страната се дължи присъждане на направените разноски, но само ако са налице предвидените от закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Правният въпрос по който са се произнесли съставите на ІІІ г.о. и на ІV г.о. на ВКС е по дължимостта на разноските за производството при влизане в сила на решение по същество и с оглед изхода на спора. Както бе посочено по-горе, производството по предявеният от СД”М” иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.) е било прекратено, поради отпадане на правния интерес. Т.е. касае се за различна хипотеза по отношение на която задължителността на определението на 3-членния състав на ВКС не се простира.
Приложените определения на І г.о. и на ІІ г.о. на ВКС нямат отношение към т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото са постановени по реда на ГПК-1952 год.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 22.12.2009 год. по ч.гр.д. № 3231/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
2.

Оценете статията

Вашият коментар