3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 591
София, 19.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 353/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение от 05.04.2012 г. Софийският апелативен съд спрял производството по гр. д. № 4151/2011 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Н. П. З. чрез адв. Т. К. Д., с искане за отмяната му като неправилно, по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от [фирма] [населено място] със становище за основателност на частната жалба; Л. Д. Б. и Д. Й. Б. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по въззивна жалба срещу решение № 2878 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 2563/2008 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за нищожен е прогласен договор от 14.08.2000 г. за доброволна делба на недвижими имоти; без разглеждане е оставен предявен от Л. и Д. Б. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху сграда, а искът със същото правно основание за признаване правото на собственост върху УПИ ХVІІІ-за склад, автосервиз, работилница, магазин и офис /включително УПИ ХІХ и УПИ ХХ/ от кв. 1 по плана на [населено място], м. „Продължение на трамвай № 4”, Н. „Искър север”, е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариални актове за сделки.
В Софийския районен съд е висящо гр. д. № 5376/2003 г. по предявени искове срещу Л. и Д. Б., както и срещу други ответници, и при участието като трети лица помагачи на Н. П. З. и [фирма] [населено място]. С решение № ІІ-58-209 от 13.06.2011 г. договорът от 14.08.2000 г. за доброволна делба е прогласен за нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС, а искът за делба е отхвърлен като неоснователен.
Това решение е послужило на Софийския апелативен съд като основание да спре въззивното производство по съображения, че повдигнатият още през 2003 г. спор относно това действителна ли е доброволната делба, на която са основани твърденията за собственост, е предпоставка за материалноправната легитимация на ищците по предявения иск за собственост.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Следователно, правно значение за спиране на производството има само наличието на преюдициалност между делата, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е от значение за изхода на висящия правен спор.
В разглеждания случай ищците по иска за собственост Л. и Д. Б. претендират да са собственици на недвижими имоти, получени от тях въз основа на договора за доброволна делба от 14.08.2000 г., но в резултат на извършени разпореждания с части от тези имоти ответниците им оспорват собствеността. Валидността на делбата е оспорена както в настоящото производство чрез предявения от ответника Н. З. инцидентен установителен иск, който е уважен, така и в отделно производство – това по гр. д. № 5376/2003 г. на Софийския районен съд. Ищците биха се легитимирали за собственици на претендираните части от имотите, ако договорът за доброволна делба е валиден; ако се установи нищожност на което и да е от въведените основания – противоречие със закона, невъзможен предмет или неучастие на всички съсобственици /последното е поддържано и в производството по настоящото дело, но не е разгледано/, то ще отпаднат правата на ищците, произтичащи от извършената нищожна делба.
Ето защо изходът на спора за собственост действително е в зависимост от разрешаването на преюдициалния спор за валидността на делбата. Затова, като е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 05.04.2012 г. по гр. д. № 4151/2011 г. на Софийския апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: