Определение №65 от 41988 по гр. дело №66/66 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

София, 15.12. 2014 година

Върховният касационен съд, ГК, петчленен състав, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светлана Калинова
Бонка Дечева
Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 66 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. чл.80, ал.3, изр. второ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Образувано е по касационна жалба на нотариус Н. Г. Г. срещу решение №154 от 04.06.2014г., постановено от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№2568/2014г., с което е потвърдено решение от 19.02.2014г. по дисциплинарно дело №3/2014г. на състав на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, които също така имат и значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
· Дали за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариуса е необходимо дисциплинарните нарушения по ЗННД да са довели до настъпване на вредоносни последици или не;
· Предполага ли се вината в дисциплинарното производство по ЗННД или виновното неизпълнение на задълженията на нотариуса следва да бъде доказано;
· По въпроса за съответствието на наказанието с обстоятелствата, станали повод за неговото налагане.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Нотариална камара на Република България изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на тричленен състав на ВКС в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С решение на състав на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България от 19.02.2014г. на нотариус Н. Г. е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за лишаване от правоспособност” за извършени дисциплинарни нарушения по чл.22 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара и по чл.20 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, а именно за това, че не е допуснал на 29.11.2013г. в периода от 14.00 до 16.00 часа да бъде извършена проверка в кантората му от комисия, назначена със заповед №58/29.11.2013г. на председателя на Съвета на нотариусите, с която е възложена цялостна проверка на дейността на Н. Г. като нотариус за срок от една година назад; че е отказал да предостави необходимите за проверката документи, както и каквото и да е съдействие за осъществяване на същата, като по този начин е възпрепятствал извършването на проверката и не е изпълнил решение №22 /протокол №13/16.11.2013г./ на Съвета на нотариусите; че при изпълнение на служебните си функции не изпълнява задължението си, предвидено в чл.20 ЗННД, като не се среща с клиентите си и не осъществява личен контакт с тях с оглед установената организация на работа в нотариалната кантора чрез ползване на услугите на охранителна фирма; че условията, при които нотариус Г. извършва нотариалната си дейност не съответства на изискванията , предвидени в чл.25, ал.1 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори-кантората не разполага с обособени две или повече функционално свързани помещения, където нотариусът да се среща със страните и/или участниците в нотариалното производство.
В обжалваното решение е прието, че наложеното на нотариус Н. Г. от Нотариалната камара на Република България дисциплинарно наказание “предупреждение за лишаване от правоспособност” е съобразено с тежестта и броя на извършените дисциплинарни нарушения по чл.22 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара, на чл.20 ЗННД и по чл.27, ал.1 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Взето е предвид, че с действията, за които е наложено наказанието, нотариус Н. Г. е нарушил основни принципи на нотариалната работа и е уронил престижа на упражняваната от него професия, като наложеното наказание е съобразено с личната превенция спрямо извършилото нарушението лице, за да действа възпиращо в бъдещата му работа, а е съобразено и с общата превенция за възпитателното действие на наказанието спрямо неговите колеги-нотариуси.
Извършването на посочените в решението на състава на Дисциплинарната комисия нарушения е прието за установено от съдържащите се в дисциплинарно дело №3/2014г. доказателства. За неоснователен е приет доводът, че цялостна проверка на дейността на нотариалната кантора в предварително определения час не е била извършена. Изложени са съображения, че дали в определения предварително час /14.00ч./ или един час по-късно /15.00ч./ възложената на инспектор-нотариусите проверка не е могла да бъде извършена поради отказан достъп на инспектор-нотариусите до нотариус Г. чрез наетата от него охранителна фирма и организирания от нотариус Г. пропусквателен режим в кантората, фактът на недопускане на комисията за извършване на проверката е установен. Прието е също така, че не се оправдава от фактическа страна твърдението, че Дисциплинарната комисия без основание е приела, че нотариус Г. не се среща насаме с клиентите си и не осъществява личен контакт с тях. Изложени са съображения, че достатъчно данни в тази насока се съдържат в протокол от 29.11.2013г. За фактически неверен е приет и доводът, че не е била спазена процедурата по чл.77, ал.2 ЗННД, тъй като видно от писмо изх.№1094/18.12.2013г. на административния секретар на Нотариалната камара до нотариус Н. Г. разпоредбата на чл.77, ал.2 ЗННД е спазена-по надлежния ред от нотариус Г. да поискани обяснения за констатираните нарушения.
Съображения по първия, поставен в изложението към касационната жалба въпрос дали за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариуса е необходимо дисциплинарните нарушения по ЗННД да са довели до настъпване на вредоносни последици или не, в обжалваното решение не са изложени. Подобен въпрос в производството не е бил и поставян. В този смисъл неоснователно в изложението се поддържа, че в обжалваното решение съдът е приел, че не е необходимо да бъдат установени претърпени вреди от твърдяните нарушения. И след като такъв въпрос не е бил поставен на разглеждане пред тричленния състав на ВКС и поради тази причина по същия съставът не се е произнесъл, следва да се приеме, че наличието на решение на друг тричленен състав на ВКС, в което е прието, че е необходимо да бъде доказано накърняване интересите на жалбоподателя в резултат на издаденото от нотариус удостоверение, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът следва да се приеме за неотносим и с оглед естеството на действието, за извършването на което е наложено дисциплинарното наказание, което само по себе си е прието, че осъществява състава на съответното дисциплинарно нарушение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за съответствието на наказанието с обстоятелствата, станали повод за неговото налагане. Изложените съображения по този въпрос в обжалваното решение съответстват на тезата, възприета в посочените в изложението решения. В решение №826/06.01.2010г. по гр.д.№910/2009г. на ІV ГО на ВКС е прието, че наложеното дисциплинарно наказание по чл.75, ал.1, т.2 ЗННД не е съобразено с изложените обстоятелства, поведението на жалбоподателката и тежестта на наказанието не съответства на тежестта на нарушенията. Аналогично становище е застъпено и в обжалваното решение като е прието, че наложеното наказание следва да съответства на тежестта на нарушението.
В представеното с изложението към касационната жалба решение №142 от 29.07.2013г. по гр.д.№1399/2013г. на ІІІ ГО на ВКС е прието, че липсата на мотиви по посочените въпроси релевира необоснованост и незаконосъобразност не само по отношение на ангажирането на отговорността на нотариуса, но и по отношение на определяне на наказанието, което трябва да бъде съобразено съгласно чл.67, ал.4 от Устава на Нотариалната камара с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се спазва принципът на съразмерност и съответствие на санкцията към нарушението.
Аналогични изводи е направил и тричленният състав на ІІІ ГО на ВКС при постановяване на обжалваното решение като е извършил преценката и е свързал тежестта на нарушението с установените от състава на Дисциплинарната комисия факти и обстоятелства.
По поставения въпрос дали се предполага вината в дисциплинарното производство по ЗННД или виновното неизпълнение на задълженията на нотариуса следва да бъде доказано:
В жалбата срещу решението на състава на Дисциплинарната комисия подобен въпрос не е бил поставян и съответно по този въпрос тричленният състав на ВКС не се е произнасял в обжалваното решение. Наличието на доказателства дали неизпълнението на задълженията на нотариуса е виновно не е било предмет на контрол. Освен това, както вече беше отбелязано, извършването на действията, обосновали налагането на дисциплинарното наказание, само по себе си представлява нарушение на задълженията на нотариуса, а довод, че такива действия не са били извършени в подадената жалба не се съдържа.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №154/04.06.2014г., постановено от тричленен състав на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№2568/2014г.
ОСЪЖДА Н. Г. Г. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Нотариалната камара на Република България сумата 500лв. / петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар