3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
С., 08.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1509/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.С.Ц. – пълномощник на [фирма] срещу решение № 290 от 08.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 834/09 г. по описа на П. окръжен съд,потвърждаващо решение № 71 от 14.01.2009 г. по гр. д. Nо 820/2008 г. по описа на П. районен съд ,с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.109 ЗС против[фирма].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на съществени процесуални правила на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.109 ЗС,в хипотезата,в която собственикът на земята претендира премахване на съществуваща в съседен имот постройка-изградена от трето лице,както и преустановяване на всякакви действия от това лице,които пречат и ограничават използването на имота му съобразно предназначението, решен в противоречие с практиката на ВКС,поради което са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма],чрез пълномощника си адв.П.Н. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оспорва наличието на основание за допустимост на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция,за да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен негаторния иск е приел,че ищеца-касатор е собственик на процесния имот № 106008,но не е доказал по какъв начин ответникът [фирма],който макар и да не е собственик на процесния път му пречи да упражнява правото на собственост. възпроизвеждат законовия текст.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът се позовава на такава практика по значимия въпрос за делото – ТР № 31/84 год. на ОСГК,поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато
Доколкото обаче касатора се позовава на конкретни решение на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин.В настоящия случай не е налице противоречие по поставения материалноправен въпрос между обжалваното решение и приложените решения на ВКС – № 364/01 год. на І г.о., № 340/94 год. на ІV г.о. и № 583/93 год. на ІV г.о.,които касаят друга фактическа обстановка.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставения от касатора въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 290 от 08.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 834/09 г. по описа на П. окръжен съд .
Указва на [фирма] ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 60 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: