2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 11.03. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 841 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 222/12.01.2016 г., подадена от Ц. Й. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 306/06.11.2014 г., постановено по гр. дело № 185/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е признато за установено по отношение на молителя и Г. С. Ц., че дължат на Д. В. И. солидарно сумата 5 103.87 лв., представляваща задължение по банков кредит от 24.06.2009 г., сключен между Й. Ц. К. (наследодател на молителя) и Г. Ц. (от една страна) и [фирма] (от друга страна), и изплатен от ищеца Д. И. в качеството на поръчител, както и сумата 575.62 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.08.2011 г. – 01.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.10.2012 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед № 3723/04.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 1785/2012 г. на Силистренския районен съд (СсРС); в тежест на молителя са възложени и разноски по делото.
В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че в открито съдебно заседание по частно гр. дело № 1193/2015 г. на СсРС, проведено на 14.10.2015 г., са били представени документи от кредитното досие на Й. К. и Г. Ц., които молителят сочи като новооткрити доказателства, които не са били известни на съда при произнасянето на решението, чиято отмяна се иска, като поддържа и че са от съществено значение за решаване на делото; конкретно се изтъква, че от договора за поръчителство е видно, че ищецът Д. И. се е задължил при неизпълнение от кредитополучателя да изпълни задълженията му по договора за кредит, като той е изпълнил предсрочно по свое усмотрение и на свой риск, без да е било налице неизпълнение от страна на кредитополучателите. Освен това, в молбата за отмяна се поддържа и, че в началото на месец ноември 2015 г. молителят научил, че през месец юни 2009 г. двама свидетели видели ищеца Д. И. да получава от Й. К. цялата сума 5 000 лв. по договора за кредит от 24.06.2009 г., като свидетелите възприели и разговор между тях, от който станало ясно, че Й. К. тегли заема за ищеца, който заявил, че ще си плаща вноските.
Ответникът по молбата за отмяна Д. В. И., в отговора си излага становище за неоснователност на молбата.
Молбата за отмяна е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена на 12.01.2016 г. от процесуално легитимирано за това лице, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, предвид посочените по-горе от молителя дати 14.10.2015 г. и 01.11.2015 г. (началото на месец ноември) – на узнаване от него на сочените като нови обстоятелства и нови писмени доказателства.
В заключение, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание, и страните по делото следва да се призоват за същото, в което съдът ще се произнесе и по доказателствените искания, направени с молбата.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд – за насрочване в открито съдебно заседание, след което да се призоват страните по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.