ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
София, 07.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3690 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 288 ГПК.
С решение № 147 от 18.04.2016 година по гр.д. № 228/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. Ч. от [населено място] против Д. К. П. от [населено място], област П.. Присъдени са обезщетения в размер на 16695 лв., съставляващи пропуснати ползи от нереализирана земеделска продукция и в размер на 2 500 лв. за неимуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника, изразяващи се в недопускане на ищцата в периода от м. март 2012 г. до 21.08.2012 г. до картофени насаждения в поземлени имоти № … , № … и № … по ПЗР на землището на [населено място], ЕКАТТЕ …. и събиране на плодовете от 10,66 дка, възлизащи на 16 512, 34 кг. В решението е прието за установено, че на 16.02.2010 г. ищцата е сключила с Държавен фонд „Земеделие“ договор № 13/112/04972 за предоставяне на финансова помощ в размер на 48 892 лв. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програма „Развитие на селските райони“ със срок на действие на договора пет години. През 2012 г. ищцата е засадила с картофи 10,66 декара в землището на [населено място], но не е могла да събере и реализира реколтата от насажденията поради създадени от ответника пречки. С влязла в сила присъда № 129 от 12.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1313/2013 г. на Пазарджишки районен съд, ответникът Д. К. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК затова, че в периода от м. март 2012 г. до 21.08.2012 г. в землището на [населено място], област П., местност „К….“ самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – Г. И. С., свое предполагаемо право на ползване върху картофените насаждения в поземлени имоти № …, № … и № … по ПЗР на землището на [населено място], ЕКАТТЕ …, като не е допуснал същата до насажденията в тези имоти и е събрал плодовете от 10,66 декара, възлизащи на 37 100 кг. на стойност от 16 695 лв. Въз основа на правилото, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност, виновността на дееца и размера на причинените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението, във въззивното решение е прието, че вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК; че съдът е обвързан от размера на вредите, установени по наказателното дело, поради което е уважил искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от нереализирана продукция до размер на 16 695 лв. Прието е, че по делото не е установено ответникът да не е допускал ищцата в земите и в [населено място] след месец август 2012 г., т.е. ищцата да е била лишена от възможност да обработва и събира плодовете от земеделските земи, като изпълнява задълженията си по договора, поради което претенцията за сумата 18 920, 38 лв., съставляващи обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана земеделска дейност и получаване на продукция за периода от 2012 г. до 2015 г. е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че с поведението си ответникът е причинил на ищцата негативни емоции и изживявания, поради което искът за неимуществени вреди е уважен за сумата 2 500 лв. За разликата до предявения размер от 5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която искът за имуществени вреди е уважен над размер от 8272, 68 лв. е постъпила от Д. К. П.. Поддържа се, че въпросът обвързан ли е гражданският съд от размера на вредите, посочени в присъда за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК е разрешен във въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с приетото в решение № 135 от 13.10.2014 г. по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Г. И. Ч. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд е основателен. Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 300 ГПК, обуславящ изхода на делото – обвързан ли е гражданският съд в производство по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от размера на вредите, посочени в присъда за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК е разрешен в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 18.04.2016 година по гр.д. № 228/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която предявеният от Г. И. Ч. от [населено място] против Д. К. П. от [населено място], област П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ГПК е уважен за разликата над 8272,68 лева до размер на 16 695 лв.
УКАЗВА на касатора Д. К. П. от [населено място], П. област в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 168, 44 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: