4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 09.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 728 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 306 от 26.11.2015 год. по в.т.д.№ 445/2015 год. на Варненския апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация М. К. О. и Г. Й. И. изразяват становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно. Няма искане за присъждане на разноски.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на М. О. и Г. И. срещу Решение № 269 от 07.04.2015 год. по т.д.№ 1067/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за установено по реда и на основание чл. 422 ал.1 ГПК, съществуването на тяхно солидарно задължение към [фирма], произтичащо от договор за кредит от 02.09.2008 год. и анекси към него от 1801.2010 год., от 31.05.2011 год., от 23.01.2012 год. и от 27.01.2012 год. Общият размер на задължението за който е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист е 218971.89 евро от които просрочена главница – 181957.87 евро; възнаградителна лихва 31172.29 евро; наказателна лихва 3940.73 евро; месечна такса за периода 10.02.2012 – 19.09.2013 год. 1901 евро; нотариални такси 151.20 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 14.11.2013 год. и до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд се е позовал на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, е че банката трябва да е уведомила кредитополучателя, че упражнява това свое право. Приел е, че в конкретния случай вземането – предмет на иска е формирано от падежираните към датата на заявлението вноски по отношение на които изискването за настъпила предсрочна изискуемост не се простира, а за остатъка от кредита, съществуването на задължението е установено към датата на приключване на съдебното дирене, доколкото изявлението по чл.60 ал.2 ЗКИ е достигнало до длъжниците с получаване преписа от исковата молба.
Първоинстанционното решение е отменено от Варненски апелативен съд по съображения, че длъжниците не са били редовно уведомени за настъпилата на 10.02.2012 год. предсрочна изискуемост на кредита. Няма спор, че към тази дата кредитополучателите са били в забава при плащането на 20 погасителни вноски. Изпращането на нотариална покана, съдържаща уведомление то чл.60 ал.2 ГПК е на посочените в договора адреси, които обаче не съвпадат с актуалните към момента на залепването на уведомлението за поканата – чл.47 ал.3 ГПК, поради което и презумпцията по чл.47 ал.5 ГПК не е налице.
Като допълнителен мотив, съставът на ВнАС е посочил, че действително, към датата на депозирането на заявлението, вземането на кредитодателя, съизмеримо с вече падежираните вноски е било изискуемо и по отношение на него изискването на чл.60 ал.2 ЗКИ не се простира, но този размер на задължението не е разграничен в исковата молба, доказателства относно структурата на задължението – падежирани и непадежирани вноски не са били представени и в рамките на производството.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посочените въпроси са следните: „1./ За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си относно предмета на спора.; 2./ За последиците от неизпълнението на задължението на съда за доклад съгласно чл.146 ГПК; 3./ По договор за банков кредит, счита ли се за настъпила предсрочната изискуемост за целия кредит, ако уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на задълженото лице по силата на договорна фикция, съгласно която се счита надлежно изпратено и получено от кредитополучателя при изпращането му чрез писмо на последния посочен от кредитополучателя адрес?; 4./ Следва ли съдът при постановяване на решението по делото да съобрази всички факти и обстоятелства, които са настъпили в хода на производството и да зачете същите, включително и това по получаване от длъжника на изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба? Дали настъпването на изискуемостта е част от основанието на иска при положение, че със зачитането на този факт се съобразява само момента в който същото е настъпило, ведно с всички последици от това?”.
По отношение на първия, втория и четвъртия от въпросите се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по отношение на третия – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на третия въпрос предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, поради това, че въпросът с редовността на връчването чрез нотариална покана на уведомлението по чл.60 ал.2 ЗКИ е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, материализирана с Определение № 857 от 09.12.2011 год. по ч. т. д. № 623/2011 год. на І т.о. на ВКС, и Определение № 141 от 02.02.2010 год. по ч. т. д. № 496/2009 год., на І т.о. на ВКС. С постановените по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебни актове, ВКС е приел, че по отношение на уведомлението е допустимо прилагането на връчване по ЗННД но в този случай, следва да бъде спазен редът по ГПК, съобразно изричното препращане на чл.50 ЗННД.
Предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по отношение на останалите въпроси поради това, че първите два са поставени общо, а и по естеството си съставляват твърдение за допуснати от въззивния и първоинстанционният съд на нарушения на процесуалния закон. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът за доклада в първоинстанционното производство, не е бил предмет на въззивна преценка, поради това, че никоя от страните не се е позовала на нарушения по него и този въпрос не може да бъде поставян за пръв път пред касационната инстанция.
Четвъртият въпрос касаторът свързва с противоречие с т.9 на ТР № 4/2013 год. Съдебният състав счита, че неправилно въпросът за значението на преписа от ИМ като уведомление за обстоятелството по чл.60 ал.2 ЗКИ се свързва с т.9 на Тълкувателното решение, при условие, че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост изрично е разяснен с т.18 на същото Тълкувателно решение.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касация не са поискали присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 306 от 26.11.2015 год. по в.т.д.№ 445/2015 год. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.