1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
С., 24.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4260 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца „И. България“ З. срещу Решение № 709 от 08.04.2013г. по в.т.д.№ 1991/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 702/2009г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.213,ал.1 КЗ във вр. с пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и евентуално съединения иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ във вр. с чл.49 и 45 ЗЗД за сумата 256 120.78лв. –платено на сключилия застрахователния договор продавач [фирма], застрахователно обезщетение, за настъпило застрахователно събитие /цялостна загуба на застрахованото имущество/ по договор за застраховка срещу рисковете по превоза на товар, с изпращач [фирма], получател дружество със седалище в Уолсол, Обединено Кралство, и превозвач [фирма], и за сумата 2 091.94лв.-обичайни разноски за определяне на обезщетение, ведно със законната лихва от завеждането на иска.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на исковете. Твърдението е, че въззивният съд, в нарушение на разпоредбите на чл.133, чл.143 и чл.266 ГПК е основал изводите си върху твърдения на [фирма] и привлеченото от него трето лице помагач [фирма], възможността за навеждането на които е била преклудирана. Поддържаното становище е, че доводът на ответника в отговора на исковата молба за липса на процесуална легитимация на ищеца е неясен, не е съдържал конкретни твърдения, съответно първоинстанционният съд не е включил в доклада като спорен въпроса за преминаването на собствеността върху товара, а въззивната инстанция неоснователно е „вменила“ на ответника, непосочени от него възражения, основани на условията „И.“ и ги въвела служебно в предмета на спора като по този начин са нарушени принципите на диспозитивното и състезателното начало и равенството в процеса. Аналогични са твърденията относно преклудиране правото на възражения на третото лице-помагач. Изложени са и подробни съображения относно материалноправните основания за отмяна на въззивното решение- неотносимост към спора на вътрешните отношения по договора за продажба между застраховащия продавач и купувача, липса на връзка между застрахователния интерес за продавача от сключването на застраховката на товара срещу рисковете по превоза и уговорките в договора за продажба с чуждестранния купувач, както и съображения за легитимацията на [фирма] да получи застрахователното обезщетение /обоснована с дерогиране от страните по договора за продажба на общата клауза „CIF” чрез уговорката получаването на цената на стоката да стане след 60 дни след пристигането на товара, който е погинал, и чрез фактическото неизпълнение на задължението на продавача по клаузата „CIF”- да застрахова товара в полза на купувача, а не в своя/. В касационната жалба е направено „искане” за допълване на първоинстанционнотто решение, без касаторът да държи сметка, че с въззивното е налице произнасяне и по втория обективно съединен иск- за заплащане на разноските по оценката на щетата и по претенцията за лихви след завеждането на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ преклудира ли се правото на ответника да прави конкретни възражения по съществото на спора след изтичане на срока за отговора на исковата молба, съответно на допълнителната искова молба при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с Решение № 76 по гр.д.№ 648/2010г. на Четвърто г.о. При допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване и по въпросите 2/ преклудира ли се правото на третото лице-помагач да сочи обстоятелства и да прави възражения по съществото на спора след депозиране от негова страна на писмено становище и след приключване на проведеното с негово участие първо заседание по делото; 3/ Какви са правните последици от невключването в доклада по чл.146 ГПК на бланково възражение срещу процесуалната легитимация на ищеца без да се сочат конкретни обстоятелства във връзка с оспорването и и накърнява ли се правото на защита на ищеца при липсата на указания за събиране на доказателства пред първата инстанция; 4/ Допустимо ли е при регресен иск по чл.213 КЗ, ответникът да противопоставя възражение за липса на застрахователен интерес у застрахования, при условие,че застрахователят не е оспорвал наличието му и е заплатил обезщетение; 5/ Следва ли съдът да изследва всички последици от неизпълнението на договор за покупко-продажба, сключен от застрахованото лице при преценката за наличието на застрахователен интерес; когато по търговска сделка продавачът е застраховал продаваното имущество не в полза на купувача, съгласно уговореното, а в своя полза, налице ли е застрахователен интерес, като съгласно договора, задължението за плащане на цената и преминаването на риска настъпват след получаването на стоката от купувача.
В писмен отговор ответникът [фирма] и третото лице помагач [фирма] оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират заплащането на разноски.
Касаторът-ищец е предявил иск с правно основание чл.213,ал.1 КЗ във вр. с чл.17,пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и евентуален иск с правно основание чл.213,ал.1 КЗ във вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД срещу превозвача [фирма], [населено място] по договор за превоз, регламентиран от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, сключен с [фирма]. Претенциите по исковата молба са основани на твърдението, че ищецът се суброгира в правата на изпращача [фирма] – на застрахования, на когото е изплатил застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор за застраховка на товара по време на превоза до Уолсло, Обединено Кралство, поради настъпило на 01.04.2008г. застрахователно събитие „кражба“, довело за пълна загуба на имуществото. В отговора по чл.367 ГПК ответникът е противопоставил възражения, че са налице основанията за освобождаването му от отговорност на основание чл.17, пар.2 от Конвенцията, както и че счита за спорен въпроса кой е правоимащият да претендира и получи обезщетението за липсващия товар-изпращачът или получателят, и че не е установено кой е бил неговият собственик по време на настъпването на събитието. Посочил е, че разрешаването на този въпрос следва да стане съобразно уговореното в договора за международната продажба на стоки, сключен между застрахования и неговия съконтрахент – получателя на товара /поискано задължаването на ищеца да го представи/ и клаузата в него по И.. В последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд искането за представяне на договора е било повдигнато и от третото лице-помагач, привлечено от ответника, като [фирма] отново е заявило становището си, че условията И. в договора между изпращача и получателя имат значение за решаване на спора с оглед уговорените условия за доставка. Искането не е било уважено, като в писмената защита третото лице се е позовало на условията на доставката, отразена в приложената фактура-„CIF” с възражението, че макар застраховката да се сключва за сметка на изпращача, тя е в полза на купувача, защото той носи риска и е увреденото лице по смисъла на стандартното правило за условията на доставка, посочено в издадената фактура; увреденото лице е купувачът, а извършеното от застрахователя плащане в полза на [фирма] е лишено от правно основание.
Първоинстанционният съд е счел претенцията за основателна.
Сезиран с жалби на третото лице помагач и ответника с доводи, че не е установено правото на продавача да получи обезщетението и поддържано становище за необходимост от изследването на условията на доставката по правилата И., въззивният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение с предмет застраховане на процесния товар срещу рисковете по превоза. Мотивирано е, че застрахованият [фирма], в чиито права ищецът претендира да се е суброгирал, не е материалноправно легитимиран да получи плащане на застрахователното обезщетение, поради което и претенцията на застрахователя срещу отговорния за настъпването на вредите, е неоснователна. Посочил е, че възраженията за това са своевременно направени с отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба, а от третото лице помагач-неколкократно. Приел е, че уговореното 60 –дневно отлагане плащането на цената от купувача е без значение за преминаването на собствеността и риска от погиване на стоката, тъй като е налице безспорна уговорка между страните по договора за покупко-продажба относно условията на доставка „CIF”, включена в представените по делото и неоспорени опаковъчен лист и фактура. Обсъдено е, че съгласно приложимите правила за международните продажби на международната търговска камара в П. уговорката /клаузата/ „CIF” задължава продавача да направи застраховка в полза на купувача, да заплати премията, като същевременно освобождава продавача от риска от погиването на стоката след предаването й на превозвача и възлага този риск върху купувача. Мотивирано е, че доколкото по делото не са доказани други уговорки между страните по договора за международна покупко-продажба на стоки с предмет процесния товар, то не продавачът /сключилият договора за застраховка, но в полза на купувача/, а получателят /купувачът, в чиято полза под термина „CIF е сключена застраховката/ е легитимиран съобразно материалните правоотношения между страните по договора за продажба, да получи застрахователното плащане от загубата на товара. Прието е, че застрахователно обезщетение е недължимо платено, поради което липсва и основанието за суброгацията.
Жалбата е депозирана в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Първите два поставени въпроса са свързани с твърдението на касатора, че възраженията в отговора по чл.367 и чл.373ГПК срещу легитимацията на застраховащия изпращач и продавач по договора за международна продажба да получи застрахователното обезщетение при настъпила загуба на товара, основани на клаузите на договора за продажба, са били неконкретни. Несъответно на това твърдение обаче е изразеното /в допълнителната искова молба, по повод възражението на ответника в отговора/, становище, че договорът между изпраща и превозвача е неотносим към спора и че въпросът за правоимащия да получи застрахователното обезщетение ищецът счита за безспорен и неподлежащ на установяване в производството. Следователно, въпросът за материалната легитимация е бил въведен от ответника като спорен, но ищецът е поддържал, че правото на изпращача да получи обезщетението не може да бъде спорно, т.е. че е несъмнено установено. Д. на ищеца, че възражението кой е легитимираният да получи застрахователното обезщетение от загубата на товара е било неконкретно, не е заявен в хода на процеса, наведен е в касационната жалба и изложението, а и противоречи на поддържаното становище, че отговорът на този въпрос е ясен и не може да бъде спорен. Не следва касационното обжалване да се допуска по въпроса за възможността подпомаганата страна, съответно третото лице помагач да се позовават на правоизключващи възражения, направени своевременно от привлеченото лице, респ. от привляклата го страна, тъй като изводите на въззивният съд по този въпрос са съобразени със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-Решение № 163 от 31.10.2013г. по т.д.№ 82/2012г. на Второто т.о. С решението е даден отговор на процесуалния въпрос- ако ответникът по иска не е направил правоизключващо възражение, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице помагач, ответникът има право да се позове на него във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и възззивният съд дължи произнасяне по него. Даденото разрешение е приложимо и в обратната хипотеза- при направено в срок възражение от главната страна. Не съответства на данните по делото и твърдението, от което е изведен третият поставен въпрос, тъй като в доклада по чл.375 ГПК е включен и посочен като спорен въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца. Последните два въпроса за възможността ответникът по иск по чл.213 КЗ да противопоставя възражения за липса на застрахователен интерес у застрахования, при условие, че застрахователят не е оспорвал наличието му и е заплатил обезщетение е извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция. Апелативният съд е мотивирал, че застрахователният договор е валиден, т.е. наличието на застрахователен интерес за застраховащия не е отречено. Изходът на спора е обусловен не правните аргументи, основани на чл.195 КЗ, а от изводите кой е правоимащият да получи застрахователното обезщетение. Не следва касационното обжалване да се допуска и по включения подвъпрос за изследване правоотношенията между страните по договора за продажба, тъй като последователно поддържаната от ищеца теза е, че този договор е неотносим към спора; касаторът не се е позовавал на уговорките в него, включително и на клаузата за плащане на цената след получаване на стоката.
Разноски за настоящото производство не се присъждат на ответника по касационната жалба, тъй като доказателства за извършването им не са представени. Към отговора не е представен /а не е цитиран и като приложение/ документ за плащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за предходни инстанции неправилно е адресирано до настоящата.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 709 от 08.04.2013г. по в.т.д.№ 1991/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.