О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр.София, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1070 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. против решение № 2175 от 16.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1317 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 424 от 1.12.2015 г. по гр.д. № 784 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Г.О., за осъждане на касатора да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на И. В. З. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинено на 5.12.2010 г. непозволено увреждане.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При преценката на обективно съществуващи обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД, достатъчно ли е само съдът да посочи кои са тези обстоятелства, или надлежното мотивиране на решението изисква освен изброяването им и посочване на тяхното значение и тежест при формиране на конкретния размер на дължимото обезщетение? В случая въззивният съд се е задоволил да изброи релевантните според него обстоятелства, без да посочи поотделно значението на всяко едно от тях, което противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС.
2. Относно прилагането на критерия за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди. Според касатора определеното обезщетение е завишено и не отговаря на този критерий.
3. Следва ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде съобразено с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната за съответния период, когато вредите са възникнали? Касаторът смята, че по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и практиката на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба И. З. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязло в сила решение № 69 от 21.05.2012 г. по н.о.х.д. № 69 по описа за 2012 г. на Софийския военен съд касаторът е бил признат за виновен в това, че на 5.12.2010 г. в района на [населено място], [община], като участник в групов лов, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност е прострелял с ловна пушка И. З. в областта на долната устна и езика. В резултат от изстрела на пострадалия са били счупени втория ляв и втория, третия, четвъртия, петия и шестия десни долни зъби, избити са централните долни резци и е счупена алвеоларната кост на долната челюст. За претърпените от произшествието неимуществени вреди Софийският окръжен съд е осъдил касатора да заплати на ищеца И. З. обезщетение в размер на 20 000 лв. При определяне на обезщетението първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът е изпитвал тежки болки в продължение на 45 дни, дискомфорт при хранене и говорене в продължение на шест месеца, естетически и физически затруднения от ползването на протези. Взел е предвид, че ищецът е претърпял остра стресова реакция в продължение на няколко часа, посттравматично стресово разстройство със силна интензивност около три месеца, със средна интензивност около шест месеца и затихващо до единадесетия месец след инцидента. Съобразил е също, че трайното и невъзстановимо последствие от инцидента е загубата на зъби, в резултат на която ищецът трябва да носи протеза. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението е законосъобразно определен, като подробно е обсъдил медицинските експертизи и свидетелските показания и е описал детайлно въз основа на тези доказателства влошаването на физическото и психическо състояние на ищеца в резултат от инцидента. Този съд е разгледал подробно възраженията на касатора за съпричиняване и ги е счел за неоснователни. Приел е, че не са допуснати твърдените от касатора административни нарушения по организиране, участие и инструктаж преди лова, които освен това не се намират в причинна връзка с вредоносния резултат. Анализирайки показанията на свидетелите, е достигнал до извода за недоказаност на твърдението на касатора, че пострадалият се е преместил от указаното място, с което е допринесъл за настъпване на злополуката.
Така изложените мотиви на въззивния съд относно конкретните обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, в съчетание със също така подробните мотиви на първоинстанционния съд, съответстват на утвърдената практика на ВКС. Няма противоречие между тези мотиви и цитираните от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решения № 261 от 27.09.2013 г. на Четвърто Г.О., № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на Трето Г.О. и № 20 от 31.01.2014 г. по гр.д. № 4907/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Тази практика изисква ясно формулиране на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението, но не и посочване на конкретни цифрови данни кое увреждане на каква сума се оценява в общия глобален размер на определеното обезщетение. В случая загубата на множество зъби, увреждането на челюстта, продължителността на болките и страданията, трайната необходимост от протеза и влошаването на психическото състояние на ищеца са достатъчни, за да обосноват присъдения размер на обезщетението. Този размер не е завишен и съответства на икономическите условия и стандарта на живот към момента на увреждането. Затова по втория и третия въпрос на касатора също няма противоречие между решението на въззивния съд и цитираните от касатора решения № 111 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 4207/2013 г. на Четвърто Г.О., № 241 от 16.11.2012 г. по гр.д. № 1618/2011 г. на Трето Г.О. и № 147 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 4800/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Ето защо по повдигнатите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касатора съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните от касатора съдебни решения. Единственото сходство между казусите е, че всички те касаят увреждания от избити зъби, но в посочените от касатора са присъдени по-ниски обезщетения, тъй като са много по-незначителни като последствия, липсва трайно поставяне на протеза и констатираното по настоящото дело сериозно посттравматично стресово разстройство.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора Н. П. Н. дължи на И. В. З. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2175 от 16.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1317 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 424 от 1.12.2015 г. по гр.д. № 784 по описа за 2014 г. на Софийския окръжен съд, Г.О., за осъждане на касатора да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на И. В. З. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинено на 5.12.2010 г. непозволено увреждане.
ОСЪЖДА Н. П. Н.-[ЕГН], да заплати на И. В. З.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: