О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 698/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. В. Ш. – К. и Ю. Д. К. и двамата от гр. П. срещу решение № 233 от 21.04.2009г. по гр.д.135/09г. на Плевенски окръжен съд.
Ответникът по касация – “ А. ” Е. – гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите са посочили, че материалноправния въпрос “представлявал” тълкуването на чл.93, ал.2 ЗЗД и по-конкретно- налице ли е виновно поведение от страна на ответника по жалбата, изпаднал ли е в забава и какво било значението на изплатената сума от 400 евро, а процесуалноправния въпрос е определен като “ съвкупна преценка на доказателствения материал и направените от нея изводи при постановяване на решението”. Направен е извод, че тези въпроси били от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са изложени.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК / единственото посочено, макар и възпроизведено само като текст основание/, тъй като не е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос във връзка с разглежданата норма, както не са развити и доводи свързани с конкретното основание по т.3 на обсъждания текст, такива не са развити и по останалите основания визирани от чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси от касаторите, така формулирани, нямат характеристиката на релевантни по смисъла на посочения текст, тъй като в по-голямата си част нямат правно съдържание, а само фактическо или са въведени общо – като приложимост на правна норма, без връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, определили изхода на спора. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация не установява да е направил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 21.04.2009г. по гр.д.135/09г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: