О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 22.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 6257 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№6756 от 03.08.2015г., подадена от П. Б. и П. Б., в качеството им на собственици и представляващи дружествата [фирма] и [фирма], чрез адв. П. М., против определение №240 от 16.07.2015г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№177/2015г. по описа на същия съд, с което са потвърдени определение № 241 от 02.04.2015г. на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д.№144/2011г., с което е оставено без уважение искането им за даване на разрешение по реда на чл.23, ал.4, т.2 и т.7 ЗОПДИППД /отм./ за разпореждане с недвижими имот, представляващ поземлен имот LV /съответстващ на 55/ с идентификатор №67338.603.95 в кв.22 по плана на[жк], [населено място], с площ на имота 865 кв.м., ведно с построения в имота склад с идентификатор №67338.603.95.1 със застроена площ от 865 кв.м., върху който имот е наложена възбрана, с цел заплащане на публични задължения към държавата, както и определение №316 от 05.05.20015г. на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д.№657/2009 г., с което е отхвърлено искането им за отмяна на наложените обезпечителни мерки с определение №488 от 01.12.2009г., постановено по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД/отм./.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, ТД, Б. ,в писмения си отговор счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„1.Може ли да се приеме изразеното становище, че Комисията в случая не е страна в отношенията между молителите и данъчните субекти и не е в правото си да ги установява;
2.Молителите търпят ли вреди от една страна висящо производство по което не може да се разпоредят за разноските по въззивното дело и от друга нараснали драстично задължения към държавата;
3.Допустимо ли е въззивният съд с един съдебен акт да се произнася по различни входирани жалби;
4.На основание чл.390, ал.3 ГПК, съдът следва ли служебно да отмени обезпеченията по отношение на имущества, за които обезпечителната нужда е отпаднала;
5.Заинтересованата страна може ли да упражни правата си по чл.402 ГПК, въпреки че съдът отказва да изпълни своите задължения по чл.390, ал.3 ГПК, след като тази възможност е дадена за да се използва и в тези случаи, когато съдът служебно не отмени обезпечението по чл.390, ал.3 ГПК.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че жалбата против определение №241/02.04.2015г., постановено по гр.д.№144/2011г. по описа на Сливенски окръжен съд е неоснователна, тъй като, след анализ на установеното с доказателствата по делото, е стигнал до извода, че с определение №593 от 21.07.2014г., постановено по гр.д.№3042/2014г. по описа на ВКС, ІV г.о. е разрешено на жалбоподателите да извършат разпоредителна сделка-продажба на два недвижими имота, като е отхвърлено искането им за разрешение за извършване на разпоредителна сделка с процесния недвижим имот. Независимо от това, с определение №624 от 21.10.2014г., постановено по гр.д.№657/2009г. по описа на ОС-Сливен, по искане на жалбоподателите е отменено допуснатото обезпечение, както върху имотите, за които с цитираното определение ВКС е разрешил извършване на разпоредителни сделки, така и по отношение на имота, за който е отхвърлено искането по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД/отм./. Пазарната стойност на този имот е в размер на 185 220 лв., от което следва извод, че жалбоподателите биха могли да се разпоредят с този имот и да осигурят средства, с които да погасят значителна част от публичноправните си задължения към държавата.В тази връзка съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС,според която в производството по чл.24,ал.2 ЗОПДИППД,съдът може да разреши извършване на плащане и други разпоредителни действия с имущество,върху което са наложени обезпечителни мерки по този закона,само когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице,като разрешението на съда се дава при невъзможност на молителя да заплати съответния разход с друго имущество.
По втората жалба въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК, за да бъде уважено искането на жалбоподателите за отмяна на допуснатите с определение №488/2009г. на ОС-Сливен обезпечителни мерки, като с молбата, с която жалбоподателите са поискали разрешение за разпореждане с възбраненото имущество, са направили и искане за отмяна не само на обезпечението, наложено върху процесния имот, но и за всички останали наложени обезпечителни мерки. Съгласно чл.402 ГПК, съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398, ал.2 ГПК. Тъй като към момента на произнасяне на съда с обжалваното определение, постановеното от Сливенския окръжен съд решение №6 от 12.07.2013г. по гр.д.№144/2011г., все още не е било влязло в законна сила, последният е приел, че в случая условията на чл.398, ал.2 ГПК не са налице.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателите като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, защото същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,респективно формулирането на неотносим такъв към решаващите мотиви на обжалваното определение,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №240 от 16.07.2015г. на Бургаски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№177/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: