3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С., 07.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3666/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2727 от 06.10.2015 г. по ч.гр.д. №3765/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 07.08.2015 г. по гр.д.№10291/2015 г. на Софийски градски съд и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск по чл. 327 ТЗ на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 136 668.39 лв. – неплатена цена на продадена стока, чрез налагане запор до размер цената на иска върху сметките на длъжника в банките на територията на България, подробно изброени, при гаранция 13 667 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че претенциите са неоснователни и не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, че липсва обезпечителна нужда и че обезпечителната мярка е неадекватна на обезпечителната нужда.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустима обезпечителна мярка по ГПК ли е запор върху банковите сметки във всички банки и клонове на чуждестранни банки в РБългария, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Аргументира, че в обжалваното определение тази обезпечителна мярка е приета за допустима, докато в Определение № 183/06.02.2012 г. по ч.т.д.№ 90/2012 г. на АС-Пловдив и Определение № 813/02.03. 2011 г. по ч.т.д№ 263/2011 г. на АС – Варна е прието, че искането да се наложи запор на сметки във всички банки на територията на РБългария не отговаря на условието запорираното вземане да се идентифицира по начин, който да позволи осъществяването на запора.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал въпрос в съответствие с критериите, посочени в ТР №1/№2010 г. и защото въпросът не е обусловил крайния изход на производството, тъй като съдът не е налагал посочената от него обезпечителна мярка. Сочи Опр.№235/ 11.05.2015 г. по д.№ 521/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., с което счита, че този въпрос е решен, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделeние, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционното определение и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, при гаранция, чрез налагане на запор върху посочените сметки на ответника, намира, че подадената частна касационна жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
С обжалваното определение, като е изложил, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК, съдът е приел, че ищецът има правен интерес от обезпечение на бъдещите осъдителни искове срещу ответника, които не са подкрепени с представените писмени доказателства, но обезпечение на иска следва да се допусне чрез налагане запор върху подробно изброените сметки на ответника в посочените банки, при гаранция 13 667 лв.
С оглед изложеното формулираният от жалбоподателя въпрос: допустима ли е обезпечителна мярка по ГПК „запор върху банковите сметки във всички банки и клонове на чуждестранни банки в РБългария”, не е релевантен за делото, тъй като не обуславя крайния извод на въззивния съд. Както се посочи, с обжалваното определение съдът е определил обезпечителна мярка налагане запор до размер посочената цена на иска върху подробно изброените сметки на ответника в посочените банки, а не бланкетно запор върху банковите сметки на ответника във всички банки в България. Затова както и да се отговори на изведения от жалбоподателя въпрос, това няма да се отрази на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2727 от 06.10.2015 г. по ч.гр.д.№3765/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: