6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 08.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2089 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 132 от 06.03.2014г. по т.д. № 1451/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІІ състав, с което е потвърдено решение № 420 от 30.08.2013г. по т.д. № 863/2011г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІІ състав в частта за отхвърляне на иска на касатора за сумата 7 200 лева, предявен солидарно против [фирма], Д. Г. Тапалилов и Д. Иванова Тапалилова и за отхвърляне на иска на касатора, предявен солидарно против [фирма], [фирма], Д. Г. Тапалилов и Д. Иванова Тапалилова за сумата 195 583 лева, представляваща левова равностойност на 100 000 евро, като част от общо дължима сума в размер на 391 166 лева – равностойност на 200 000 евро, на основание р. VІІ, т.6 от сключен на 25.03.2010г. предварителен договор за прехвърляне на право на собственост и за възлагане на строителство на обекти в жилищна сграда.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че действително в с.з. на 29.03.2012г. съдът го е задължил да представи договор за поръчителство в оригинал, ведно с преписи за пълномощниците на ответниците, но в следващите две съдебни заседания е даден ход на делото, без да са извършвани процесуални действия, и по тази причина оригиналът на договора за поръчителство не е бил представен и е било пропуснато да се представи в следващите съдебни заседания. Поради това счита, че неправилно въззивният съд е третирал представения с въззивната жалба заверен препис от договора за поръчителство като ново доказателства, вместо като изпълнение на задължението, вменено в тежест на ищеца. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел, че спорът е между търговци и договорът за поръчителство е следвало да се представи най-късно с допълнителната искова молба. Счита за неправилен и извода на въззивния съд относно характера на уговорените неустойки. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси:
1. Търговски ли и е спорът по смисъла на чл.365 ГПК, когато претенцията е насочена срещу ответници физически лица и се твърди, че тяхната отговорност произтича от договор за поръчителство?
2. Допустимо ли е да се представя пред въззивния съд оригиналът или официално заверен препис на писмен документ, представен пред първоинстанционния съд като заверен от страната препис, ако задължението за представяне на оригинала или на официално заверен препис не е изпълнено в първоинстанционното производство?
Касаторът поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях не се открива задължителна съдебна практика.
Ответниците Д. Г. Тапалилов и Д. Иванова Тапалилова оспорват касационната жалба. Поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по първия формулиран в изложението въпрос, а по втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика. Излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационното производство.
Ответниците [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с исковата молба е бил представен договор за поръчителство, който е неотносим, а с допълнителната искова молба ищецът не е изложил твърдения и не е представил друг договор за поръчителство, свързан с процесния предварителен договор. Приел е, че възможността на ищеца да представи друг договор за поръчителство, отнасящ се до предварителния договор с предмет процесните самостоятелни обекти, описани в исковата молба, е преклудирана с изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба по чл.372 ГПК, тъй като спорът е между търговци. Изложил е съображения, че дори и да не е била преклудирана възможността за ищеца да представи договора за поръчителство в първото по делото съдебно заседание, представеното ксерокопие от такъв договор от 25.03.2010г., имащ отношение към предварителния договор за продажба на самостоятелните обекти – предмет на иска, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението и въз основа на него не могат да се правят каквито и да било изводи. Констатирал е, че това копие е оспорено от ответниците в първото проведено по делото съдебно заседание с твърдения, че никога не са подписвали договор за поръчителство с такова съдържание и не са поемали задължения по него и с оглед тези твърдения е обосновано искането за задължаване на ищеца да представи оригинала на договора за поръчителство. Взел е предвид, че с определение в първото по делото съдебно заседание от 29.03.2012г. на основание чл.183 ГПК първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи оригинала на договора за поръчителство и че пред първата инстанция са проведени още няколко съдебни заседания, в които е даден ход на делото, но ищецът не е представил в нито едно от тях оригинала на договора за поръчителство. Поради това въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.183, изр.2 ГПК, като е изключил от доказателствата по делото представения препис от договор за поръчителство. Искането за приемане на нотариално заверено копие от договора за поръчителство, представено с въззивната жалба, е оставил без уважение поради преклудиране на възможността за представянето му едва пред въззивната инстанция, съгласно императивната разпоредба на чл.266, ал.1 ГПК. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете по отношение на поръчителите е правилно.
Въззивният съд е приел още, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на продавача по него – ответника [фирма], налагащо присъждане на неустойка по т.6 на раздел VІІ от договора, тъй като е приел, че неизпълнението на довършителните работи в процесните обекти е незначително – за около 150 лева, а неизпълнението на довършителните работи общо в сградата се дължи на поведението на управителя на ищцовото дружество и неговия брат, свързано с промени в част от обектите в сградата без съответните проекти и разрешителни, което е пречка за въвеждането й в експлоатация. Заключил е още, че купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена, като не е заплатил част от дължимата сума в размер на 2500 евро. На трето място, въззивният съд е счел за основателно и възражението за нищожност на уговорената в посочената клауза неустойка като противоречаща на добрите нрави, тъй като неустойката касае само неизпълнението на довършителни работи в определения в договора срок, а нейният размер от общо 200 000 евро нахвърля значително стойността на самостоятелните обекти, предмет на договора, която е 95 000 евро. Приел е, че сама по себе си тази разлика между стойността на обектите и уговорената неустойка, както и между размера на неустойката и необходимите средства за окончателно завършване на сградата и процесните обекти, установени от вещото лице, налага извода, че единствената цел, с която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Посочил е, че при наличието на уговорена в т.1 на раздел VІІ от предварителния договор неустойка, свързана с неизпълнение на същите задължения от страна на продавача – да завърши обектите в срок до край на месец май 2011г., втора неустойка за същото неизпълнение следва да се приеме за нищожна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 ГПК първи процесуалноправен въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, не е единствено обуславящ крайния извод, че представеният в ксерокопие договор за поръчителство не може да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението и въз основа на него не могат да се правят изводи. Действително въззивният съд е изложил съображения, че срокът за представяне на това доказателство е срокът за подаване на допълнителната искова молба, тъй като спорът е между търговци. Въззивният съд обаче е обсъдил направеното от ответниците оспорване на този документ и искането им за задължаване на ищеца да представи оригинала на документа, постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.183 ГПК, с което ищецът е задължен да представи оригинала на договора за поръчителство, както и процесуалното бездействие на ищеца, който не е изпълнил задължението си в никое от проведените пред първата инстанция съдебни заседания. С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.183, изр.2 ГПК за изключване на представения препис от доказателствата по делото. Неизпълнението на задължението на ищеца, постановено с изрично определение по чл.183 ГПК, е достатъчно основание за изключване на представения в първоинстанционното производство договор за поръчителство. Поради това следва да се приеме, че както и да се реши поставеният от касатора въпрос, няма да се промени крайният изход по настоящото дело. Следователно този въпрос не може да обоснове наличието на общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационен контрол.
Вторият процесуалноправен въпрос е важен за делото, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. По въпроса за приложението на чл.266 ГПК и допустимостта пред възззивния съд да се представят нови доказателства е налице постоянна съдебна практика – решение № 284 от 21.07.2010г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 328 от 15.05.2014г. по гр.д. № 805/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 60 от 17.03.2014г. по гр.д. № 4474/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др., според която пред въззивния съд е допустимо да се сочат, допускат и събират доказателства, отнасящи се за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, както и за новооткритите обстоятелства; доказателства, с които страните са се сдобили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция; доказателства, които не са били посочени, съответно представени от страните, както и посочените, но недопуснати, в резултат на процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция. Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи и представи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи последиците от това свое бездействие във въззивното производство. Въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика, като, съобразявайки процесуалното бездействие на ищеца в първоинстанционното производство, е приел, че представеното с въззивната жалба нотариално заверено копие на договора за поръчителство не следва да бъде приемано, тъй като е настъпила преклузията по чл.266 ал.1 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответниците следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер общо на 8 000 лева , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 06.03.2014г. по т.д. № 1451/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІІ състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Г. Тапалилов и Д. Иванова Тапалилова сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: