3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
С., 04.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 733/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на К. С. Т. против въззивно определение № 16042 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 14533/2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.10.2011 г. по гр. дело № 43033/2011 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на К. С. Т. като недопустима, поради липса на правен интерес.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика е извода на съда за липса на правен интерес от предявения иск за установяване на трудов стаж при наличие на трудова книжка, макар и ненадлежно оформена и игнориран довод от въззивния съд за противоречие на този извод със съдебната практика на ВКС, при твърдение за нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Столично управление „Социално осигуряване” [населено място] не е представил писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска, с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят е предявил иск за установяване на трудов стаж по реда на чл. 3 от У., който е недопустим. Прието е, че претендирания трудов стаж е вписан в трудовата книжка на лицето, която е официален свидетелстващ документ, а отказът на органите на НОИ да признаят трудовия стаж може да бъде преодолян чрез обжалването му по административен ред пред по-горестоящия административен орган. В. съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, обосноваващи извода за недопустимост на иска, чрез наличието на официален свидетелствуващ документ, удостоверяващ трудовия стаж на ищеца изключващ правния му интерес от предявения иск и съществуването на друг (административен) ред за защита на накърнените му трудови и осигурителни права, които е приел като свои.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оспорва извода на съда за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, при наличието на трудова книжка, в която трудовия стаж, предмет на иска е отразен с твърдение, че влиза в противоречие с представена съдебна практика, според която – наличието на писмени данни за трудовия стаж, различни от законоизискуемите се документи за това не лишава лицето от правен интерес да установи този стаж по съдебен ред – решение по гр. дело № 317/62 г. на ВС, и когато липсват или не могат да се издадат документи, удостоверяващи трудовия стаж, същият се установява по съдебен ред – решение по гр. дело № 469/89 г. на ВС; гр. дело № 319/88 г. на ВС; определение по гр. д. № 218/2011 г. на ВКС. Извода за липса на правен интерес от иска, поради наличието на трудова книжка, в която трудовият стаж на ищеца за процесния период е отразен, не влиза в противоречие с представената съдебна практика, тъй като решението по гр. дело № 317/62 г. на ВС урежда случай, при който е прието, че книжата, които се намират в архивите на частните предприятия, включително и ведомостите за заплатени надници не са достатъчно доказателство пред пенсионните органи за трудовия стаж на работниците и служителите в тях, но те могат да послужат като доказателство на общо основание по предявения иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред и да се обсъдят наред с останалите доказателства. В процесния случай ищецът извежда правният си интерес от предявения иск не от липсата на документ установяващ трудовия му стаж, а от отказа на ответника – СУ „Социално осигуряване” да зачете осигурителния му стаж за процесния период, който отказ подлежи на обжалване по административен ред – арг. от разпоредбите на чл. 117 и чл. 118 КСО.
Обстоятелството, че въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, като правилни и законосъобразни и е препратил към мотивите на този съд не съставлява процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, както се поддържа в изложението. Тази правна възможност е предвидена изрично в чл. 272 ГПК и приложима и в производството по обжалване на определенията с оглед чл. 278, ал. 4 ГПК.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16042 от 02.11.2011 г. по ч. гр. дело № 14533/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ