О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 14.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4862 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. П. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 30.04.2008г. по гр.д. №44/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че същественият процесуалноправен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.154 ГПК/отм./ е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,както и че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника П. ”Н”А. ,в който се поддържа,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса за приложението на чл.154 ГПК/отм./ досежно разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен документ,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
На първо място следва да се отбележи,че в случая е налице оспорване достоверността на датата на частен документ,за който се твърди,че е подписан от представители на двете спорещи страни,поради което не може да бъде споделена тезата на касатора,че съображенията, съдържащи се в посочените от него в изложението решения на ВКС, са относими към настоящия правен спор. Представените от касатора решение №802/23.VІ.1992г. по гр.д. №417/1992г. на ІV ГО на ВС и решение №1050/21. Х.1991г. по гр.д. №853/91г. на І ГО на ВС касаят тежестта на доказване при оспорване на завещание,т.е. на частен документ,който не носи подписа нито на ползуващата се от него страна,нито на оспорващата го страна в процеса,а не на документ,изходящ и от двете страни в процеса. Действително в тези решения е прието,че след като е открил производство по оспорване на завещателния акт по чл.154 ГПК съдът е следвало да укаже на страната,която носи доказателствената тежест да докаже неговата истинност. Тези съдебни актове обаче са постановени при действието на редакцията на ГПК/отм./ преди измененията,обн. ДВ.бр.124/1997г.,поради което даденото в тях разрешение на въпроса длъжен ли е съдът да дава указания относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен диспозитивен документ не следва да намери приложение при преценка допустимостта на касационното обжалване на съдебен акт,постановен по последната редакция на ГПК,1952г. преди неговата отмяна с ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,която не вменява подобни задължения на съда. Освен това не може да се приеме,че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като разпоредбите на чл.154 ГПК/отм./ и чл.127,ал.1 ГПК/отм./ не са неясни,не се нуждаят от тълкуване и по приложението им не е налице противоречива практика на ВКС. В обжалваното решение е прието,че при оспорване автентичността и датата на частен документ от едно от лицата, сочени за негов издател,по правилата на чл.127,ал.1 ГПК/отм./ и чл.154, ал.3 ГПК/отм./ истинността на документа следва да бъде доказана от ползуващото се от него лице. Тези правни изводи на въззивния съд съответствува на константната практика на ВКС, поради което настоящият състав приема,че посочените от касатора основания за допускане на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
Доводите на касатора относно извършеното в решението на въззивния съд отбелязване,че същото не подлежи на касационно обжалване не следва да бъдат обсъждани,тъй като не е налице съдебен акт на въззивния съд, с който подадената касационна жалба да е била върната по реда на чл.286 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 30.04.2008г. по гр.д. №44/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Б. Х. П. касационна жалба вх. № 8686/13.06.2008г.
Председател:
Членове: