7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
[населено място] , 29,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 905 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 130 / 16.05.2012 год. , постановено по т.д.№ 55 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд , Гражданско отделение , както следва :
Касаторът „ П. ” / акционерно дружество, регистрирано в Ш. / обжалва въззивното решение в частта, в която със същото е потвърдено решение № 334 / 21.11.2011 год. по т.д.№ 54 / 2010 год. на Габровски окръжен съд , с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] , на основание чл. 99 ЗЗД , сумата от 92 987 евро – вземане с произход неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД , цедирано с договор от 09.11.2010 год. от кредитор [фирма], ведно със законната лихва върху сумата от предявяването й с насрещен иск – 23.10.2010 год. , както и в частта в която с въззивното решение е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и е осъден касатора да заплати на [фирма] , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 42 534 , 50 лв. – обезщетение за забава в издължаване на главницата , считано от 24.11.2008 год. до предявяване на насрещната искова молба . „ П. „ оспорва правилността на въззивното решение , с твърдения за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост . Касаторът , анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира че направените от въззивната инстанция правни изводи не кореспондират с действително установимата фактическа обстановка . В тази връзка акцентира на неправилния извод на въззивния съд за недоказаност на сключването на договор № 0808 Pi 300 303 015 / 30.08.2007 год., предвид потвърдената в същия действителна изкупна цена на инсталацията – предмет на предходно сключен договор за покупко – продажбата й – № V 0707 015 Р 300 от 06.08.2007 год. / 306 031 евро /, посочена в идентичен размер и в писменото изявление на ответното дружество от 20.08.2008 год., на основание което ищецът – касатор е твърдял в производството по предявения от него против [фирма] иск , с правно основание чл.102 ЗЗД , сключването на договор за заместване в дълг . Оспорва приетата от съда доказателствена стойност на заключението на съдебно – икономическата експертиза, основана върху счетоводните записвания на ответника – ищец по насрещния иск, за ползващи го в спора обстоятелства . Акцентира на противоречието което възниква между първоинстанционното и въззивното решения , с уважаването на предявения от „ П. „ против [фирма] иск с правно основание чл. 102 ЗЗД , за сумата от 50 000 евро / платена в хода на производството от трето за спора лице / , първоинстанционното решение по който е влязло в сила като необжалвано , и постановеното по насрещния иск на [фирма] с правно основание чл. 99 вр. с чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД въззивно решение , а именно : с мотивите по първия иск се признава дължим от [фирма] на „ П. „ остатък от цената по договор за покупко – продажба № V 0707 015 Р 300 от 06.08.2007 год. , с купувач [фирма] , на основание договор за заместване в дълг , а по второто – надплащане на тази цена от [фирма], изключващо само по себе си дължим остатък от същата от [фирма] и на основание заместването в дълг , като вземането от надплатеното е цедирано от длъжника – купувач [фирма] на [фирма] .
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение, но само с оглед недопуснатото и разгледано от въззивния съд увеличение на претенцията му по чл.99 ЗЗД , за сумата от общо 180 000 евро , т.е. недопускането на изменение по реда на чл.214 ал. ГПК за разликата между последната и присъдената , с потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част сума от 92 987 евро или за сума от 87 013 евро . По искането на страната , основано на чл.214 ал.1 ГПК и неуважено от първоинстанционния съд , Великотърновски апелативен съд се е произнесъл с определение от 29.02.2012 год., с което , аналогично на първоинстанционния съд е приел, че исканото изменение по същество представлява последващо обективно кумулативно съединяване с вече предявенине на нови искове , макар на същото правно основание – чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , но произтичащи от различен , втори договор за цесия от 17.06.2011 година ,респ. акцесорно задължение за обезщетение на забава за същото. Така по реда на инстанционния контрол Великотърновски апелативен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] по чл. 214 ал.1 ГПК .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими съдебни актове : въззивното решение – предмет на касационната жалба на [фирма] и определение от 29.02.2012 год. по т.д.№ 55 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд – по касационната жалба , с характер на частна такава , на [фирма] , макар формално посочен предмет на обжалване въззивното решение .
Касационната жалба на [фирма] следва да се остави без разглеждане като недопустима . Както се посочи по – горе същата има за предмет произнасянето на Великотърновски апелативен съд по молбата на страната , за допускане изменение на размера на исковете й с правно основание чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , чрез допускане на увеличението им с вземане , на основание втори договор за цесия от 17.06.2011 год. с цедент [фирма] и дължима върху така цедираното вземане мораторна лихва . Недопускането на изменение по реда на чл.214 ГПК , респ. неправилно допуснатото такова , не предпоставят самостоятелно обжалване на определението на съда по чл.214 ГПК . Правилността му подлежи на инстанционен контрол, упражним по повод обжалване на първоинстанционното решение / в този смисъл опр. 759 от 11.11.2011 год. по ч.т.д.№ 743 / 2011 год. на ВКС, І т.о. и др. / . В случая такъв е упражнен с определението на Великотърновски апелативен съд от 29.02.2012 год. , което е окончателно . Неприемането на исканото изменение , впрочем напълно правилно , с оглед въвеждането от ищеца със същото на последващо, кумулативно предявяване на нови насрещни искове след преклузивния срок по чл. 211 ал.1 ГПК , не е преграждащо за защитата на страната в самостоятелно исково производство / чл. 274 ал.1 т.1 ГПК / , нито обжалваемостта му е изрично предвидена от закона / чл.274 ал.1 т.2 ГПК / , поради което и не са налице предпоставките за касационно обжалване на въззивното определение , по реда на чл.274 ал. 3 ГПК . Със същото е извършена дължимата от въззивния съд и изчерпваща инстанционния контрол проверка за процесуална законосъобразност на действията на първоинстанционния съд . Следователно , настоящият състав не дължи произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване , наведени по приложението на чл.214 ГПК от [фирма] . Като касационна жалба формално предявена срещу въззивното решение срещу произнасяне, каквото то не съдържа , поради липса на предмет , същата отново би била недопустима .
По допускане касационното обжалване по касационната жалба на „ П. „ , настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по иск на „ П. „срещу [фирма] , основан на договор за заместване в дълга на [фирма] спрямо „ П. ” от ответника [фирма] , за сумата от 50 000 евро . С насрещна искова молба [фирма] , оспорвайки дължимостта на сумата от 306 031 евро , вписана в нотариално завереното досежно подписа му волеизявление , с което се твърди сключване на договора за заместване в дълг , от 20.08.2008 год. , е предявил кумулативно обективно съединени искове , предмет на касационно обжалване от които са искът по чл. 99 ЗЗД – за сумата от 92 987 евро и по чл.86 ЗЗД – за сумата от 42 534,50 лв. , обезщетение за забава върху главницата по първия . Цедираното вземане има за произход твърдяно от длъжника и цедент по договор за цесия от 09.11.2010 год. – [фирма] – надплащане на дължимото по договора , заместване в който дълг е основанието на иска на „ П. „ . Последният е отхвърлен от първоинстанционния съд и като необжалвано решението в тази му част е влязло в сила . Несъстоятелни са обаче доводите на касатора за противоречие между така постановеното ,влязло в сила решение и решението по насрещните искове на [фирма] – предмет на настоящото обжалване . Първоинстанционният съд е отхвърлил иска не поради погасяване на претендираното вземане с плащане в хода на производството / извършено от трето лице , при оспорвано от ответника основание за плащането в полза на „ П. „ / . В тази връзка въззивното решение съдържа неправилно възпроизведени мотиви на първоинстанционното, вероятно заблудили касатора .
Спорът между страните се концентрира в противоречието на тезите им за начина на формиране дължимата по договор № V 0707 015 Р 300 от 06.08.2007 год. , сключен между „ П. „ в качеството на продавач и [фирма] , в качеството на купувач, цена на доставена инсталация Pi 300 015 и оттук размера на дължимото , на основание сключен договор за заместване в дълга на [фирма] спрямо „ П. „ АГ от 20.08.2008 год. , от [фирма] , впредвид : 1/ действителния обем на доставката ; 2 / начина на формиране на обратната изкупна цена на друга , предходно доставена инсталация – Pi 827 , прихваната срещу част от цената на доставяната – Pi 300 015 и в тази връзка 3/ съставляват ли погашения по договор № V 0707 015 Р 300 от 06.08.2007 год. извършените от [фирма] плащания , предхождащи сключването на договора за заместване в дълг – от 23.08.2007 год. – за сумата от 100 000 евро и от 18.12.2007 год. – за сумата от 80 000 евро / формиращи размера на вземанията , предмет на цесиите от 09.11.2010 год. и 17.06.2011 год. / и същите съобразени ли са при формиране на обратната изкупна цена на инсталация Pi 827, прихваната от цената по договор № V 0707 015 Р 300 от 06.08.2007 год ., поради което „ П. „ е възразявал, че не следва да се съобразяват на самостоятелно основание като плащане по същия . Впрочем , поддържайки и друга теза – че са погашения по други правоотношения , вкл. не със страна ответното дружество .
За да приеме насрещните искове на [фирма] за основателни , въззивният съд е обсъдил събраните писмени доказателства и споделил тезата на ответника , че така извършените две плащания от 23.08.2007 год. и 18.12.2007 год. са безспорно извършени плащания на цената по процесния договор . За извода си е съобразил посоченото в документите, доказващи извършването им , основание на извършването им , единствено в подкрепа на което съдът се е позовал и на експертното заключение , основано на данни от счетоводните книги на [фирма] , при неоспорената им от ищеца редовност . Приел е за недоказана от „ П.„ тезата му , че със същите частично са погасени задължения по друго правоотношение , по което не е доказано участието на [фирма] като страна . Признатите от ищеца като разплатени по процесния договор / 60 000 евро , съгласно чл. 5 / съдът е счел на общо основание съобразими при установяване действителния размер на дълга , който ответникът – ищец по насрещните искове е поел . В тази връзка въззивният съд е приел , че посочената в нотариално заверения , с изложение на български и английски език, изходящ от [фирма] документ № 4822 / 20.08.2008 год. , сума от 306 031 евро не обвързва [фирма] на основание чл.102 ЗЗД , като недоказано кореспондираща с действителния размер на дълга към същия момент.
В приложението по чл.284 ал.3 ГПК „ П. „ не формулира конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и отговор на който да е обосновал решаващите изводи на въззивния съд . Касаторът е направил анализ на събраните по делото доказателства , акцентирайки на писмените доказателства на които гради водещата си теза, че потвърждаването на една и съща дължима сума в два различни документа – договор № 0808 Pi 300 303 015 / 30.08.2007 год. / приет от въззивния съд като недоказано сключен с [фирма] и в този смисъл неотносим / и писмено изявление на ответното дружество от 20.08.2008 год. , твърдяно като материализиращо съгласие за заместване в дълг – само по себе си е доказателство за неоснователността на възражението на ответника, за надплащане дължимото по процесния договор от 06.08.2007 година . Изложението навежда твърдения относими към проверка правилността на въззивното решение, с оглед фактическите констатации по релевантни за спора обстоятелства и обосноваността на правните изводи на съда въз основа на същите . Тези основания – по чл.281 т.3 ГПК – са различни от основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК . Формалното поддържане на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК е недостатъчно за обосноваване допустимост на касационното обжалване , дори да би бил формулиран надлежно правен въпрос . Доколкото от изложението е изводимо позоваването на противоречие между постановеното първоинстанционно , влязло в сила по предявения от „ П. „ иск с правно основание чл.102 ЗЗД вр . с чл. 327 ал.1 ТЗ , решение и въззивното – по предявените насрещни искове по чл. 99 вр. с чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , то както се посочи по-горе , с оглед мотивите на отхвърлянето на иска на „ П. „ – не поради извършеното в хода на процеса плащане на претендираната от ищеца сума от 50 000 евро, а като недоказан досежно основанието за присъждането й, предвид установено надплащане , обосноваващо и уважаването на насрещните искове , такова противоречие очевидно не е налице . Исковете са предявени на различни основания и правният резултат се предпоставя не от различно тълкуване на приложима обща за споровете правна или процесуална норма, а от събраните по всеки от исковете доказателства .
С оглед горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 130/16.05.2012 год. по т.д.№ 55/2012 год. на Великотърновски апелативен съд , по касационната жалба на „ П. „ / акционерно дружество регистрирано в Ш. / .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, касационната жалба на [фирма] .
Определението за оставяне без разглеждане касационната жалба на [фирма] може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на Върховен касационен съд .
В останалата му част определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: