2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 733
гр. СОФИЯ , 21.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 201 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. З. А. е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд № 153 от 23.11.2010г. по гр.д.№ 479/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК.
Варненският апелативен съд е отменил решението на Варненския окръжен съд № 984 от 09.07.2010г. по гр.д.№ 620/2009г. и е отхвърлил иска на Д. З. А. против държавата за установяване правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Сълзица” представляващ лозе с площ от 7 450 кв.м., съставляващо ПИ № 668 по плана на местността, основан на твърдения за придобиване по давност чрез владение, упражнявано лично в периода от 2007 г. до предявяването на иска на 19.12.2008 г. и в периода от м. март 1994 г. до 2007 г. чрез К. И. М. и присъединяване владението, упражнявано в периода от 1978 г. до 1985 г. от И. М. Д. . Фактическите констатации на съда са, че бащата на ищцата е установил фактическата власт върху процесния имот с ограждането му през 1998 г. и засаждане на дръвчета, а ищцата е установила такава фактическа власт през 2003 г., когато е предприела действия по терасирането му. С оглед разпоредбата на чл. 69 от ЗС съдът е приел, че К. М. е държал имота като свой от 1998 г. до 2003 г. при липса на данни установеното от него владение да се е трансформирало в държане на имота за ищцата. Не са кредитирани показанията на свидетелката Д. за владение от И. Д. до 1985 г., когато ищцата твърди, че е той е починал и след това до 1998 г. Предвид липсата на доказателства за установено от ищцата владение върху имота в продължение на 10 години съдът е заключил, че искът е неоснователен.
В изложението за допускане на касационното обжалване се сочи , че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложението на разпоредбите на чл.68, 69 и 79 ЗС, а именно за възможността владението на един имот да се осъществи чрез другиго и относно необходимостта за даване на някаква форма на съгласието на досегашния владелец за трансформиране на владението в държане. Нито един от тези въпроси обаче не е формирал решаващите изводи на съда. Предаването на владението е отречено поради това, че не е оборена презумпцията на чл.69 ЗС, а не както поддържа касаторката, че съдът е приел за необходима особена форма за предаване на владението поради което няма основание да се приеме, че решението противоречи на практиката на ВС и ВКС – решение 803 от 21.10.1995г. по гр.д.№ 662/1994г., І г.о.и решение 1220 от 02.12.2008г. по гр.д.№ 4730/2007г. на ВКС, І г.о.
Не е налице противоречие с решение на ВС 87/1958г., ОСГК и решение № 336 по гр.д.№ 855/1999г. на ВКС, І г.о. по процесуалния въпрос за задължението на съда да прецени противоречивите доказателства по вътрешно убеждение като посочи мотивирано на кого дава вяра и да приеме за установеноедното и другото твърдяно обстоятелство. В мотивите на въззивното решение е направена цялостна преценка на доказателствата, констатирано е противоречие в показанията на свидетелите и съдът е посочил кои от тях не кредитира като се е мотивирал.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 153 от 23.11.2010г. по гр.д.№ 479/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: