О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
гр. София, 25.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1070 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К., Г. И. Д. и Б. Г. Д. против решение № 1993/03.12.2009 година, постановено по в.гр.д.№ 2094/2009 г., от Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено частично решението с №63/13.06.2008 г., постановено по гр.д.№220/2007 година от Районен съд – Карлово. С постановеното решение по съществото на спора, окръжния съд е отменил решението на районния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на свободен таван в двуетажна сграда, съсобствена на страните по делото и са осъдени ответниците да предадат владението на помещението за размер над 5/11 ид.ч. от таванското помещение. Касационното жалба е насочена против решението на въззивния съд само в частта, с която са отречени правата им на собственици за частта над 5/11 ид.ч. от таванското помещение.
Ответниците по касационната жалба М. Д. К. и И. М. К. я оспорват, с представен в срока по чл.287, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да приеме, че обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.108 и чл.32 от ЗС са частично основателни, въззивния съд е приел, че ползуваното изцяло от ответниците таванско помещение на сградата в режим на етажна собственост е обща част по своето предназначение, доколкото представлява подпокривно пространство на цялата сграда. Въз основа на този свой извод, въззивния съд е осъдил ответниците да предадат припадащите се идеални части на ищците по делото, както и да им заплатят обезщетение за ползуване съобразна същите идеални части.
В изложението на касационните основания се сочи, че тъй като се касае за „свободен таван”, правния въпрос, представлява ли той обща част по предназначение, е разрешен по различен от посочения в разпоредбата на чл.38 от ЗС начин. Твърди се, че този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като за такава съсобственост липсва изрично уреден правен режим.
По приложението на нормата на чл.38 от ЗС, както и във връзка с приложението и по отношение на подпокривно пространство, е налице богата и непротиворечива практика, в т.ч. и задължителна за съдилищата, обобщена с ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС. Въззивния съд изцяло се е съобразил с посоченото тълкувателно решение на ВС, като го е посочил и в мотивите си, приемайки, че използваемия таван, представляващ подпокривно пространство на сграда в режим на етажна собственост, е обща част по предназначение. Не се сочи в каква насока поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Нормата на чл.38 от ЗС е ясна и непротиворечива, като не се сочат основания за промяна на задължителната практика на ВКС и тази на съдилищата по приложението на нормата на чл.38 от ЗС и в каква насока.
По изложените съображения, не е налице соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски за производството по чл.288 от ГПК, в размер на 300 лева, заплатено от тях адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита №15645/04.02.2010 г.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1993/03.12.2009 година, постановено по в.гр.д.№ 2094/2009 г., от Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено частично решението с №63/13.06.2008 г., постановено по гр.д.№220/2007 година от Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА М. И. К., Г. И. Д. и Б. Г. Д. всички със съдебен адрес[населено място], [улица] да заплатят на М. Д. К. и И. М. К. и двамата от[населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, сумата 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.