ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
С., 21 . септември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 986 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 16.05.2012 г. по гр.д. № 649/2012, с което е потвърдено решението на Карловския районен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 444/2011 в частта по мерките относно упражняването на родителските права, постановени са мерки относно личните отношения между детето и майката и е уважен частично предявеният иск за издръжка.
Недоволна от решението е касаторката Х. А. А., представлявана от адв. Ст. С. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността доходите на родителите да бъдат доказани с всички доказателствени средства, и по материалноправните въпроси за служебното задължение на съда да следи за интереса на детето при определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима но лични отношения между родител и дете, както и за правното значение на получаването на регулярни доходи и на нравствените качества родителите и лицата, с които те живеят в едно домакинство за определянето на тези мерки, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. Д. К., представляван от адв. А. Ц. от ПАК я оспорва, като счита, че правните въпроси не са формулирани по разбираем начин и доколкото могат да бъда разбрани нямат претендираното значение, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика и решението е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите две претенции са неоценяеми, а третият иск е обусловен от първата претенция, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дъщерята на страните е [дата на раждане] и до навършването на 2-годишна възраст е отглеждана от родителите в К.. След като родителите започват работа в пътуващ Лунапарк през 2009 г. грижата за детето поема майката на бащата в [населено място], като детето посещава и детска градина. От м. септември 2011 г. детето живее и учи в К. при бащата и жената, с която той живее на съпружески начала. Майката не е ограничавана да контактува с детето, възникнал е само един инцидент, при който майката е искала да го вземе от детската градина в с. В. Л., без да предупреди бащата или бабата на детето за това свое намерение. В жилището в К. са създадени нормални битови условия за детето – холът е обзаведен като детска стая. Бащата често отсъства във връзка работата си, която не е постоянна, но в делничните дни за детето се грижи приятелката на бащата. Детето приема тези грижи, чувства се добре, създало е своя среда и желае да продължи да живее по тази начин. В почивните дни, когато баща му отсъства то посещава баба си в с. В. Л., а с майка си общува предимно по телефона и по Скайп. Майката страда от раздялата с дъщеря си и желае да заживеят заедно в жилището на нейната майка в Р., което е по-малко (гарсониера), но може да се създадат нормални условия за отглеждане на дете. При това фактическо положение в интерес на детето е да продължи да бъде отглеждано при условията, с които е свикнало и които то приема при съответно разширен режим на лични отношения с майката.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като възизвният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че доходите на страните могат да се доказват с всички допустими по ГПК доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания, а по иск за издръжка, при липса на други доказателства, съдът може да приеме за установено, че лице в трудоспособна възраст има среден за страната доход, както и че съдът следи служебно за интереса на детето да живее без излишни сътресения в средата, с която е свикнало, стига това да не се отразява по вреден за развитието му начин; и да бъде възпитавано при максимално възможно (според обстоятелствата) участие на двамата родители, като се избягва възможността трети лица да му влияят (чрез недобросъвестни действия или чрез личен пример) по вреден за развитието начин.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 16.05.2012 г. по гр.д. № 649/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.