ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1000
С., 21 . септември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 102 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 07.09.2011 г. по гр.д. № 2316/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 06.04.2010 г. по гр.д. № 7742/2010, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 245 КТ.
Недоволен от решението е касаторът С. Илиев С., представляван от адв. М. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кой е критерият за определяне на по-благоприятния за работника начин на формиране на трудовото възнаграждение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата ДП „Р.”, С., представляван от юрк. А. П. и Д. С. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като съдът е приел, че по-благоприятният за работника начин е тоз, който осигурява по-високо трудовото възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в индивидуалния трудов договор страните са приели основното месечно възнаграждение на ищеца да се формира като 0,72 от това на радарния ръководител полети – І клас, което служи за основа за определяне на възнагражденията на целия персонал. При това положение основното възнаграждение на ищеца като авиоинженер е било 1.080 лева, тъй като възнаграждението на радарен ръководител полети – І клас е определено с вътрешните правила за работната заплата в размер на 1.500 лева. С новия К. коефициентът е променен на максимум 0,52, а възнаграждението на радарен ръководител полети – І клас е определено с вътрешните правила за работната заплата (които са неразделна част от К.) – на 2.100 лева. При това положение основното възнаграждение на ищеца като авиоинженер се увеличава на 1.092 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че по-благоприятният за работника начин за определяне на трудовото възнаграждение (при равни други условия) е тоз, който осигурява получаването на по-висок размер.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 07.09.2011 г. по гр.д. № 2316/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.